— Руснаците са известни с увлечението си по шахмата. Трябва да признаеш, че отмъщението може да бъде силен аргумент.
— Научен съм да контролирам собствените си емоции и да използвам тези на другите, в техен ущърб. Има и друга причина да се въздържа от пряк подход — ти би могъл да съгласуваш действията си със своите висшестоящи, а те положително щяха да те отрежат.
— Защо си така сигурен?
— Някои среди в твоята родина оказват подкрепа на тъмните сили в моята.
Остин вдига вежди.
— Познавам ли някого от тях?
— Вероятно, но надали ще ми повярваш, така че засега задържам сведенията за себе си.
— А защо си толкова убеден, че действам без одобрение отгоре?
— Считам за твърде малко вероятно, правителството ти да разреши тайно проникване в чужда територия.
— Но НАМПД е също държавна организация.
— Не само за теб съм се интересувал, Остин. Имам подробни сведения за всички значими служители на агенцията. Като започнем от Завала и свършим със Сендекър. И двамата знаем, че адмиралът никога не би санкционирал такава хулиганска операция. — Руснакът се смее. — Освен ако не е под личния му контрол.
— Знаеш си урока — признава Остин.
— Познаването на вътрешните механизми на НАМПД е от жизнено значение, за да бъде въвлечена в играта.
— Не разбирам. Защо НАМПД?
— Защото разузнавателните общности и на двете държави са инфилтрирани от враждебни сили. Тези бойци, които видя днес, са ми били верни, в течение на години. Но дори и най-вярната бойна единица може да бъде компрометирана от само едно предателство. Реномето на НАМПД, в това отношение, е непробиваемо. От практическа гледна точка, имам нужда от световната комуникационна и информационна мрежа на агенцията.
— Благодаря за високата оценка, но не знам дали ще бъда от полза — все пак аз съм само един от хилядите служители.
— Без излишна скромност, Остин! Никога не би предприел подобна акция, без изричното одобрение на Сендекър и Руди Гън.
Остин остава силно впечатлен от дълбокото познаване на кухнята на агенцията, демонстрирано от Иван.
— Даже и да е така, все пак не разполагам с властта да ти осигуря всичко поискано.
— Когато проумееш мащабите на заплахата, надвиснала над твоята страна, ще запееш друга песен! Ние имаме нужда едни от други.
— Това е вече друго. Все още не си ми казал, каква е тази заплаха?
— Единствено, защото не знам.
— Но си убеден, че е реална?
— О, да, Остин — напълно. Като знам актьорите в тази пиеса, мога убедено да кажа, че е така.
Остин все още не е наясно, доколко може да се довери.
— Може би, някой от казаците би помогнал в това отношение?
Петров се усмихва.
— И двамата трябваше да се сетим за това по-рано! Червенобрадият беше техен началник. За съжаление, мъртвите не говорят.
— При така стеклите се обстоятелства, не може да се направи много нещо в това направление. Колко време дебна с момчетата си в гората?
— От зори. Слязохме доста далеч оттук и цяла нощ се придвижвахме покрай брега. Видях пристигането на гемията и си помислих, че си на борда. Не знаех обаче, че си слязъл на брега, така че появяването ти ме изненада доста. Поздравявам те за успешния десант!
Остин пропуска комплимента.
— Значи, видя, че хората са в беда.
— Видяхме, как изведоха екипажа на подводницата насред полето и за да отговоря на непроизнесения въпрос: да, щяхме да се намесим. Хората ми бяха готови за атака. Но се появихте двамата с твоя приятел и намесата ни стана излишна. С оглед причинените загуби, реших, че трябва да е пристигнал поне взвод морски пехотинци. Съмнителна е възможността казаците да ни бяха казали нещо — това е просто измет, събрана, с едничката цел да охранява района. Петров приближава олтара и докосва снимката. — Последният цар — промълвя той.
— Прилична шапка — отбелязва Остин, като сочи короната.
— Който носи короната на Иван Грозни — казва Петров, — той управлява Русия! — Забелязал усмивка на лицето на Кърт, пояснява: — Това е стара руска поговорка. Не търси скрити пророчества тук — има се предвид буквално казаното. Който има сили да понесе това страхотно бреме, както и необходимата за запазването му жестокост и решителност, той ще може да владее страната.
— Къде се намира короната сега?
— Изчезна по време на революцията, заедно с голяма част от царското съкровище. Когато Бялата армия завзема Екатеринбург — там най-вероятно е ликвидирано царското семейство, — заварва списък на негови притежания. Нещо от изброеното в описа е открито, но всеобщо е мнението, че самият списък обхваща едва част от имуществото, придружавало заточеното царско семейство. Най-големите ценности, също като короната, потъват в неизвестността.