— Предположих. Ще кажа на Гемей. До довечера!
Пол си записва времето и мястото на пътуването. Оставя слушалката и се обръща към Гемей, която излиза, загърнала стройно тяло в хотелска кърпа. На главата е увила като чалма втори, а в ръка стиска недопито мартини. Топлата вода и питието са повдигнали настроението й. Когато научава, че отново потеглят на път, тя дори се усмихва и казва, че й е домъчняло за Остин и Джо.
Пол влиза на свой ред в банята, а Гемей поръчва агнешки шишове и пилаф. Храната пристига, когато са започнали второто си мартини. След вечеря се обличат и с пълни стомаси, чисти тела и обновен дух, вземат друго такси обратно към летището. Този път, шофьорът не се оказва прикрит камикадзе и ако не се брои претрупаното до немай-къде движение, пътуването протича успешно.
Както е поръчал Остин, слизат далеч от главния вход на летището, пред малък терминал, използван за частни полети. Приближават светлините на един хангар, пред който се кипри тюркоазен хеликоптер, със среден размер. С черни букви, отстрани пише НАМПД. Перките се въртят бавно, докато моторът загрява. На асфалта до машината, пилотът разговаря с някого. Макар и в гръб, двамата начаса разпознават тесните рамене и хълбоци, както и оредялата косица на Руди Гън. Той се обръща, поздравява ги и пита, с палец, вдигнат нагоре към отворената врата на хеликоптера:
— Да ви взема ли с мен?
Гемей поглежда мъжа си.
— Значи това е много важният сенатор?
Траут се прави на ударен.
— За бога, Руди, защо не ни каза, че ти си този невероятно важен VIP?
— Исках да ви изненадам. Адмирал Сендекър реши, че няма да е зле да се навъртам наоколо, в случай че ситуацията се напече. И без това бях в Атина, като представител на НАМПД, на международна конференция по морска археология. Колко му е да прескоча насам с един служебен самолет. А хеликоптерът бе взет от един екип, който работи в източния район на Егейско море. Сендекър реши, че трябва съм тук, след като Кърт съобщи за пратката, която трябвало да изпрати.
— Каква пратка?
— Ще ви разкажа всичко по пътя. Да тръгваме ли?
Тримата се качват в хеликоптера и заемат места в просторната кабина. Моторът набира мощност и не след дълго „Сикорски“ се издига бързо във въздуха. Под тях, по двата бряга на Босфора, прострян върху два континента, се разстила, като осеян с пайети, светещият килим на Истанбул. Понесен от двата си двигателя „Ариел“, хеликоптерът потегля на север, с двеста и осемдесет километра в час.
Гласът на пилота казва малко провлечено:
— Здрасти, момчета. Казвам се Майк. Настанете се удобно! Има предостатъчно място, да се изпънете. Машината е проектирана за обслужване на петролни платформи, така че повече прилича на летящ автобус. Може да поеме до дванадесет пасажера. Имате късмет, че се случвате в тази посока. На връщане ще бъдем претъпкани. Разполагате с термос горещо кафе. Обслужете се сами! Ако имате нужда от нещо, моля да ми съобщите! Наслаждавайте се на полета!
Гън налива кафе и раздава димящи чаши.
— Радвам се да ви видя и двамата! Жалко, че ви съкратиха почивката! Официално погледнато, вие сте все още в отпуск, аз съм в Атина и въобще не сме се виждали.
— Какво става, Руди? — пита Пол. — Чуваме само по нещо от тук от там.
— Не мога да кажа как изглежда картината като цяло, но ето какво знаем с положителност. Преди седем дни, адмирал Сендекър е бил повикан в Белия дом за среща, в която са участвали президентът и вицепрезидентът. Правителството е притеснено от влошаването на политическата ситуация в Русия. Някои от президентските хора се заяли с адмирала, задето е допуснал Кърт да наруши суверенната руска територия, в района на изоставената база. Опасявали се, че подобен акт би дал на руската опозиция нови аргументи срещу правителството, което без друго се бори за живота си. Адмиралът се извинил с обяснението, че става дума за инцидент и предложил лично да се свърже с руснаците. Предложението било отхвърлено. После попитал, какви мерки предприема правителството, във връзка с NR-1. Неизвестно защо, не му казали за изчезването на лодката.
Пол пита с усмивка:
— Доста тъпо от тяхна страна да допуснат, че адмиралът няма да научи.
Гемей клати глава.
— Просто да не повярва човек, че лодката ложе да изчезне ей така, сякаш погълната от морско чудовище.
— Не си далеч от истината. Била е отвлечена и пренесена на гърба на друга подводница.