— Това е още по-фантастично от хипотезата за морско чудовище — отбелязва Гемей.
— Тъкмо се мъчехме да се ориентираме в обстановката, когато се обади Кърт с новината, че зад политическите размирици в Русия, стои минен магнат, на име Михаил Разов. Според Белия дом, между изчезването на подводната лодка и бъркотията в Русия съществува връзка. На всичко отгоре, компанията на Разов „Атаман ентърпрайзис“ е взела на лизинг старата база.
— Значи затова Кърт ни помоли да поразровим около тази компания в Новоросийск.
— Смяташ, че нашата подводница е била отмъкната в тази стара руска база? — пита Пол.
— Приехме го като възможност. Но повече ни разтревожи друго, което каза Кърт. Според източника му, Разов е свързан с мащабен заговор срещу САЩ.
— Какъв заговор?
— Нямаме представа. Сендекър смята, че положението е във висша степен сериозно. Когато Остин съобщи, че събира групата си, за да се върне в базата, адмиралът даде мълчаливо съгласие. Кърт сигурно ви е уведомил, че тази мисия е… хм… неофициална.
— Каза го по доста колоритен начин — смее се Гемей.
— Хич няма и да питам! — казва Гън. — От Белия дом специално поискали от Сендекър да стои настрани от издирването на изчезналата подводница. Предполагам, няма да се учудите, когато ви кажа, че той се измъкнал от ситуацията с техническа маневра — обещал да не търси самата подводница, но нищо не споменал за базата и екипажа.
— Боже, ужасена съм! — шегува се Гемей.
— И аз — приглася Пол. — Кой би допуснал подобно нещо?
— Сарказмът ви е съответно забелязан и отминат с презрение. Но сте прави. Трябва да държим адмиралът изолиран, за да му дадем възможност да маневрира.
— Рисковано е! — казва Пол. — Цялата работа може да вземе да изгърми!
— Сендекър е напълно наясно с тази възможност, но боговете в Черно море са благосклонно настроени.
— Приличаш ми на котка, току-що налапала канарче — казва Гемей. — Явно Кърт се е докопал до нещо. Защо не изплюеш камъчето?
— И то до какво се е докопал! Двамата със Завала открили екипажа на NR-1. Това е пратката, за която споменах. Държали ги в руската база. Сега са на борда на „Арго“.
— Това е великолепно, но аз пак не разбирам — мръщи вежди Пол. — Руснаците са ги заловили и отвлекли?
— Доста по-комплицирано е, доколкото разбирам. Кърт предложи всички да се съберем, за да изслушаме екипажа.
— Откриването на тези хора е сериозно постижение за НАМПД и адмирала — казва Пол.
— За съжаление, няма как да го оповестим публично, след като обществеността няма и представа за самото отвличане. От най-високо място наложиха информационно затъмнение по случая.
— Във Вашингтон трудно се запазва тайна — казва Пол. — Все отнякъде ще протече.
— Съгласен съм. Уведомихме командването на военноморските сили за случилото се, но без подробности. Няма да можем вечно да се измъкваме с подобна стратегия. Ето защо, предстоящата среща с екипажа е от огромно значение. Трябва да стигнем до дъното на инцидента. Да пийнем още кафе, а вие ще ми разкажете за АТАМАН.
Гемей пълни отново чашите.
— Нека Пол се заеме с хронологията, а аз ще внасям колорит.
Гън слуша повествованието, без да се обажда. От опит знаят, че той ще попие и анализира фактите като компютър — репутацията му в това отношение е пословична. Той завършва Военноморската академия на САЩ, като първенец на випуска, командвал е на различни равнища, а преди да поеме сегашния си пост в НАМПД, е отговарял за цялостната логистика в системата на НАМПД.
След края на разказа, Гън задава въпросите си. Особен интерес проявява към „лудия калугер“ Борис, както и към забележката на Юри, за липсата на големи кораби в частното пристанище. Грубата реакция на АТАМАН се обяснява лесно: Разов крие нещо и не иска никакви чужди лица наоколо. Но фигурата на Борис и липсата на корабите не се вместват в никаква хипотеза. Гън се обляга в креслото, наглася роговата рамка на очилата върху орловия си нос и сплита пръсти замислен, също както би сторил Шерлок Холмс. Липсва му само лула и жокейска шапчица с козирка.
Гласът на пилота го изважда от това състояние.
— Кацаме на „Арго“, момчета. Можете да го видите откъм дясната страна.
На кораба са запалени всички светлини за приветствие и той блести като коледно дръвче, върху мастиления фон на морето. Машината увисва над палубата и внимателно се спуска точно върху мигащия Х, който обозначава площадката за кацане. Приземяването е почти съвършено — копелетата на хеликоптера едва чуто тупват на палубата. Перките спират да се въртят и вторият пилот идва да им отвори. Пътниците благодарят за успешния полет и слизат на палубата, като премигват срещу прожекторите, превърнали нощта в ясен ден.