— Добро утро. Тъкмо щях да ви търся. Капитанът разглежда мястото на корабокрушението на картата.
— Кога пристигаме? — пита нетърпеливо Остин.
Атууд посочва зеленикав, кръгъл екран, с концентрични бели окръжности върху защитното стъкло. Сиви петънца показват данните на системата GPS, която получава сигнали от двадесет и четири спътника, обикалящи земята, на височина 18000 километра. Дигитален дисплей отстрани показва местоположението на кораба. Системата го фиксира, с точност до петнадесет метра.
— Трябва да пристигнем след около четвърт час, ако данните от ръчния GPS на моряка са точни.
— Значи не се шегуваше, когато каза, че пристигаме рано сутринта — отбелязва Остин.
— „Арго“ може и да прилича на товарна кранта, но в жилите му тече състезателната кръв на породист жребец.
— С какво ще започнем?
— Най-напред ще картотекираме околността, с помощта на новите си прибори, а после ще погледнем по-отблизо — екипажът вече подготвя БСПП. Безпилотната свободно плаваща подводница е последната дума на подводната изследователска технология.
Пол иска да погледне картата. Капитанът дръпва завесата, която разделя рубката от картографската кабина. Карта на Черно море е простряна върху масата.
— Намираме се ето тук — казва Атууд и мушва пръст в една точка в западната част на морето.
Високата фигура на Траутсе сгъва над масата.
— Намираме се над ръба на плитък континентален шелф, който обикаля крайбрежието от Румъния, през Босфора, до Кримския полуостров на север. Гемей може да ни информира за биологичните и археологични характеристики на района.
— Шелфът, споменат от Пол, представлява зона на невероятно интензивен риболов. Тук се среща сьомга, белуга, калкан. Има и делфини, макар и малобройни. Според някои, турците прекаляват с риболовните мащаби, но други са на мнение, че причината за рязкото спадане на рибната популация се крие в масовото замърсяване на морските води от Дунава, който мъкне боклуци от цяла централна Европа. Онова, което е безспорно е, че на дълбочина под 180 метра, няма и следа от живот. Деветдесет на сто от морската вода е стерилна. Успоредно с намаляване на рибата се увеличава броят на медузите. Всичко това създава достатъчно сериозно безпокойство, за да се предприемат някакви мерки.
— Ето защо в района се появиха екипи на НАМПД — обажда се капитан Атууд. — Ние помагахме в събирането на информация за нуждите на смесена турско-руска програма.
— А защо на борда няма представител на която и да било от двете държави? — пита Кърт.
— При предишни подобни експедиции, такива представители използваха пребиваването си на борда, най-вече за да казват къде не трябва да извършваме проучвания. Този път, адмирал Сендекър поиска пълна свобода, след молбата за помощ. Което ще рече — никакви представители, които да пречат през цялото време. Възползвайки се от престижа на организацията и отчаянието на двете страни, той успя да наложи своето.
— И двете страни имат пълно основание да бъдат отчаяни — отбелязва Гемей. — Ако замърсяването стигне повърхността, целият живот в басейна ще загине.
— Единствено заплахата срещу живота е в състояние да накара човека наистина да си размърда задника — преценява Гън.
Траут прокарва дълъг пръст по картата.
— Дъното тук трябва да е покрито с черна тиня, върху глинена основа, което е свързано с прерастването на сладководното езеро в море. Ако прекрачим ръба на шелфа, ще видим дълбоки клисури, които нарязват стръмните склонове. Преди десет хиляди години, равнището на водата е било с триста и петдесет метра по-ниско от сега. Според теорията за Потопа, водите на Средиземно море са залели над сто и петдесет хиляди квадратни километра.
— Което страшно вдигнало рейтинга на всеки притежател на плавателен съд — допълва Остин.
— Това има пряко отношение към нашия случай — продължава Гемей. — Както обясни снощи и Пол, дървоядите не могат да живеят в дълбоките води, така че дървените корабни корпуси остават невредими с хилядолетия. А стоманените се разпадат.
Викат капитана на мостика. Атууд моли да бъде извинен. След миг се връща, широко усмихнат.
— Над целта сме. Нашият тайнствен кораб се намира точно под нас.
Гън казва:
— Дано не забравя да изпратя букет на младата жена, подарила онзи GPS на нашето моряче.
Остин хвърля поглед към безкрайната морска шир и си мисли за многодневните и най-вероятно безплодни усилия за издирване на мястото, които им спестява мъничкият прибор и казва: