Файър се затрудняваше да бърше кръвта от носа си, без да го докосва.
— Мургда е проблем — пое си тя рязко дъх от болка. — Все някой ще забележи, че Джентиан и Гънър ги няма, а Мургда ще се досети какво сме направили и какво знаем.
— Няма значение, стига пратениците й да не успеят да стигнат до корабите.
— Да, добре, но в този момент в двореца има поне сто души, готови да опитат да се доберат до корабите.
С оглушителен шум Бриган разкъса един чаршаф на две.
— Ще успееш ли да я изкараш от стаите й? — попита той.
Файър затвори очи и се пресегна към съзнанието на Мургда. Размисли ли, милейди Мургда? Постара се въпросът й да прозвучи уморено, както се чувстваше. Почивам си в моята спалня. Ще те приема, ако пожелаеш да поговорим.
Мургда отвърна с презрение и със същата неотстъпчивост като преди. Не възнамеряваше да припарва до стаите на Файър.
— Няма да успея — призна Файър на Бриган.
— Тогава ще се опитаме да я държим в неведение възможно най-дълго, за да спечелим време. Сега ние определяме как ще се развие войната, милейди.
— Направихме огромна услуга на Майдог. Сега той ще застане начело на армията на Джентиан. Няма да се налага да поделя властта.
Бриган овърза последния чаршаф и стана.
— Съмнявам се, че изобщо е възнамерявал да я поделя. Майдог винаги е бил по-сериозната заплаха. Чист ли е коридорът? Да действам ли?
В същия момент в съзнанието на Файър се пръкна основателна причина да побързат. Тя въздъхна.
— Капитанът на стражата ми съобщи, че един прислужник на Куислам, съпругата му и неколцина телохранители идват насам. Да вървим. — Изправи се, взе купата и изля по-розовялата от кръв вода в саксията до дивана. — Уф! Къде ми е умът? Как ще излезем от тук?
Бриган преметна единия вързоп на гръб.
— Както дойдох. Не се страхуваш от височини, нали?
На балкона по бузите на Файър потекоха сълзи от усилието да отвлече вниманието на осем етажа потенциални зяпачи. Духнаха свещите и се притаиха в сенките.
— Няма да те оставя да паднеш — окуражи я тихо Бриган. — Клара също ще ти помогне. Разбираш ли?
Чувстваше се твърде зашеметена да разбира. Беше изгубила кръв и не смяташе, че в момента е способна на такива подвизи, но това нямаше значение, защото хората на Куислам идваха, а друг изход нямаше. Послуша Бриган и застана с гръб към него. Той се облегна на парапета, приклекна и я вдигна. Дланите й докоснаха ръба на балкона над тях. Бриган се изви назад и пръстите й се вкопчиха в парапета. Погледна надолу и с ужас откри как е успял да я повдигне — кацнал върху долния парапет, застопорил крака между решетките, надвесен над празнотата. Ръцете на Клара се появиха отгоре и се сключиха около китките й.
— Хванах я — обади се принцесата.
Бриган премести длани от коленете към глезените на Файър и тя пак се люшна нагоре. Внезапно спасителният, прелестен балкон изникна пред нея, Клара я издърпа и й помогна да се прехвърли — тромаво и стенейки едва доловимо от болка — през парапета. Строполи се задъхана на пода и с колосално усилие се съсредоточи и се изправи, за да помогне на Бриган да се качи. Той обаче вече стоеше до нея.
— Вътре — побутна я бързо.
В стаята Клара и Бриган заговориха припряно, Файър разбра, че Бриган няма да дочака да види какво ще стане с Мургда, с хората на Джентиан, с Уелкли и мъртъвците в пералнята. Бриган щеше да тръгне незабавно — по въжена стълба, провесена през прозореца на стаята от другата страна на коридора, да слезе на земята, където го чакаха конят и бойниците му, да стигне през тунелите до Наводнената крепост и да подеме войната.
— Възможно е Мургда да успее да запали сигналния огън — предупреди Бриган. — Възможно е да се опитат да убият Наш. Бъдете бдителни. Няма да е зле след известно време главорезите на Мургда и на Джентиан да започнат да изчезват. Разбираш ли? — Обърна се към Файър. — Как е най-добре да излезеш от тук?