В каруцата имаше мъже. Претърси съзнанията им да намери милосърдие, някой, който да й даде одеяло. Бяха шестима мъже със замъглени умове, включително стрелецът, избиващ приятелите си. И момчето, причинителят на мъглата, беше там, червеноокото, бледо момче с недосегаемо съзнание и глас, размекващ главата й. Нали Арчър тръгна да ги търси — него и стрелеца? Арчър? Арчър? Къде си?
Подът се килна, стана й по-студено и по-мокро. Разбра, че лежи в локва, която се стича по пода. Навсякъде плискаше вода. Под каруцата имаше огромни създания. Усещаше ги.
Риби…
Каруцата всъщност беше лодка.
Отвличат ме, помисли си смаяно, с лодка. Невъзможно! Трябва да се върна в двореца, да следя лейди Мургда! Войната. Бриган. Бриган се нуждае от мен! Трябва да избягам от тук.
Някакъв мъж промърмори недоволно. Гребеше, беше изтощен и ръцете му бяха покрити с мехури.
— Не си изморен — изрече беззвучно момчето. — Ръцете не те болят. Да гребеш, е забавно.
Произнесе думите отегчено и неубедително, но Файър усети как мъжете се въодушевиха. Скърцането — сега разбра, че скърцат гребла — се ускори.
Той беше силен, а тя — слаба. Трябваше да открадне зашеметените му хора. Ала щеше ли да успее, вцепенена от болка, студ и объркване?
Рибата. Реши да накара огромните риби, плъзгащи се под нея, да изплуват на повърхността и да нападнат лодката.
Една риба блъсна с гръб дъното на лодката. Мъжете изкрещяха, изпопадаха от пейките и изпуснаха греблата. Още един силен удар. Мъжете заругаха, после прозвуча ужасният глас на момчето.
— Джод! Простреляй я пак. Будна е. Тя го прави.
Нещо остро се заби в бедрото й. Потъвайки отново в мрака, тя си помисли колко е хитро момчето. Не си струваше да ги удави, ако и тя се удави с тях.
Събуди се и потърси съзнанието на гребеца, седнал най-близо до момчето. Разкъса мъглата и сграбчи ума му. Застави мъжа да се изправи, да пусне греблото и да удари момчето по лицето.
То изкрещя противно, сякаш нокти застъргаха в главата й.
— Стреляй, Джод! — простена то. — По нея, Джод! По чудовищната кучка!
Разбира се, помисли си тя, когато стреличката прониза кожата й. Трябва да завладея стрелеца! Не мисля! Зашеметили са ме и не мога да мисля.
Момчето плачеше и се тресеше от ярост и болка, а тя потъна пак в мрака.
Следващия път се събуди с усещането, че я връщат насилствено към живота. Тялото й пищеше от болка, глад и замайване. Дълго време, помисли си тя. Този път са ме тровили прекалено дълго.
Тъпчеха в устата й нещо подобно на пай с месо, смачкан и воднист като каша. Задави се.
— Раздвижи се — подвикна момчето. — Стреляй пак.
Файър сграбчи съзнанието на стрелеца, разкъса мъглата и се помъчи да го принуди да стреля по момчето, а не по нея. Чу шум от боричкане и момчето изкрещя:
— Аз те пазя, глупако! Аз се грижа за теб! По нея трябва да стреляш!
Нещо я убоде по ръката.
Мрак.
Тя извика. Момчето я разтърсваше. Отвори очи и го видя надвесен над нея, вдигнал ръка, сякаш да я удари. Бяха на твърда земя. Лежеше върху скала. Беше студено, а слънцето — твърде ярко.
— Събуди се — изръмжа той, дребен и злостен, с яростни разноцветни очи. — Събуждай се, ставай и тръгвай. Понечиш ли да направиш нещо на мен или на хората ми, ще те ударя така, че болката никога да не спре. Не й вярвайте — обърна се рязко и ненадейно към спътниците си. — Вярвайте само на мен. Изпълнявайте моите заповеди.
Носът и скулите му бяха подути и посинели, Файър сви колене и го ритна по лицето. Той изпищя и тя посегна към съзнанията около нея. Опита се да стане, но беше слаба, виеше й се свят и залиташе, все едно краката й не са свързани с тялото. Момчето заповяда нещо с пресеклив глас. Единият от хората му я сграбчи, изви ръцете й зад гърба и я стисна за гърлото.
Момчето застана пред нея с лице, лъснало от сълзи и кръв. Удари я с всичка сила по носа и тя се разхлипа от ужасната болка.
— Престани! — прошепна й той. — Спри да се съпротивляваш. Ще ядеш, ще вървиш и ще правиш каквото ти казвам. Нападне ли ме някой от хората ми, клъвне ли ме птица, пресече ли пътя ми катерица, ще ти причинявам болка. Разбираш ли?
Не става с мен, отвърна му мислено тя, задъхана и разярена. Думите ти не ме контролират.
Той изплю кървава храчка върху снега и я изгледа мрачно. После се обърна към пътеката.