— Тогава ще намеря друг начин да те контролирам.
Не искаше тялото да я боли повече. Не искаше да я приспиват отново, макар сънят да бе милостива тъмнина, а събуждането я връщаше към тялото й, пропито от болка.
Трябваше да овладее ума си, за да се измъкне. Затова се подчини.
Вървяха по стръмни скалисти възвишения с изобилие от водопади и потоци. Файър предположи, че водата с големите риби е била Крилатата река. Вероятно бяха плавали на запад по реката, а сега се изкачваха на север, отдалечавайки се от нея. Намираха се в някаква част от кралството близо до Големите сиви планини.
Когато седнаха да се хранят за пръв път, тя подуши крайчето на пурпурната си рокля и близна плата. Нямаше вкус на чисто, разбира се, но не беше и солен. Теорията й се потвърди. Водата, в която бе лежала дълго, не беше морска, а речна.
След няколко минути измъченият й стомах върна месния пай, с който го бе нагостила, а научните й опити я разсмяха. Водеха я на север от реката, естествено, към място в западната част на Големите сиви планини. Не бе необходимо да изследва солена ли е роклята й, за да го разбере. Най-вероятно я водеха при Кътър. От малка знаеше, че контрабандистът, от когото Кансръл купуваше чудовищата си, живее там.
Покрай Кътър си спомни за Смол и закопня той да е тук. Още в същия миг обаче се зарадва, че не е. Най-добре да е сама и никой от приятелите й да не доближава това момче.
Дадоха й здрави ботуши, шал за косата и палто от бяла заешка кожа, твърде красиво за мръсното й тяло и дрипавата й рокля и абсурдно за катерене по планинските пътеки. Вечер, когато спираха да пренощуват, мъж на име Самит с нежни ръце, мил глас и ококорени, празни очи преглеждаше носа й и й казваше колко да яде. След ден-два стомахът й успяваше да задържи храната и умът й се проясни. От думите на момчето разбра, че Самит е лечител и са я събудили, защото той преценил за рисковано да я държат в наркотичен ступор.
Значи я искаха жива и в сравнително добро здраве. Естествено, защото тя беше чудовище, а те — контрабандисти на чудовища.
Започна да експериментира.
Влезе в съзнанието на Самит — като за начало — и разсея мъглата. Лека-полека собствените му мисли се връщаха. Тя го наблюдаваше и чакаше момчето да напомни на хората си, че не бива да й се доверяват, защото той е техният закрилник и приятел. Не чака дълго. Думите му пак довяха мъглата в съзнанието на Самит — думите, изречени с гласа, който явно не измъчваше главата на Самит като нейната.
Отначало й се стори странно, че могъществото му се крие в думите и в гласа му, а не в ума му. Колкото повече размишляваше обаче, толкова по-ясно съзираше обяснението. Тя също умееше да упражнява контрол с части от тялото си — с лицето например или с лицето и намек, изречен с определен тон, с глас, изпълнен с мними обещания. Или с косата си. Въздействието й се дължеше на всичко това. Навярно същото се отнасяше за него.
Неговата сила бе заразна. Кажеше ли нещо на човека вляво, а той повтореше думите на Самит, мъглата обвиваше и Самит. Явно стрелецът бе заразил стражите й така.
Момчето повтаряше на мъжете през няколко минути, че Файър им е враг, а той — приятел. Това й подсказа, че за разлика от нея той не вижда умовете им, за да се увери дали продължава да ги контролира. Дойде ред на следващия й експеримент. Освободи отново съзнанието на Самит от мъглата и моделира мислите му така, че да разбере как ги манипулира момчето. Подтикна Самит да се ядоса на момчето и да замисли отмъщение — бързо и жестоко.
Момчето очевидно не забеляза. Дори не погледна изпитателно към Самит. След няколко минути запя обичайната си песен, която изтри гнева на Самит и го върна в забвението и мъглата.
Момчето не четеше мисли. Притежаваше забележителна, ала сляпа сила.
Следователно Файър разполагаше с много възможности да повлияе неусетно на хората му. При това, без да се притеснява, че ще й се противят, защото мъглата на момчето изтриваше всичките им склонности и съображения, които иначе биха могли да й попречат.
Нощем момчето нареждаше да я упояват леко, за да не го нападне, докато е заспал. Привидно Файър се примири. Заемаше обаче ъгълче от съзнанието на Самит и лечителят посягаше към отварата, в която стрелецът топеше стреличките си, но изваждаше противовъзпалителен мехлем вместо сънотворно.
Под заснежените оголели дървета, докато мъжете спяха или стояха на пост, Файър се преструваше на заспала и кроеше планове. От разговорите на мъжете и от няколко безмълвни въпроса в точния момент разбра, че Хана е освободена невредима, а лодката е плавала на запад срещу течението на реката почти две седмици. Бавното придвижване не влизало в първоначалните им намерения — дошли на коне в Кралския град и смятали да се върнат по същия начин, като яздят на запад по равния северен бряг на реката. Когато обаче побягнали от двореца с пленената Файър, стражите й ги погнали към реката и далеч от конете им. Видели лодка, завързана под един от градските мостове и отчаянието ги принудило да скочат в нея. Двама от шайката им загинали.