— И каква е историята му? — полюбопитства Файър, стремейки се да наподоби безучастния тон на момчето.
Въпросът й очевидно го развесели. Усмихна й се с доволна и крайно неприятна усмивка.
— Интересно… Само преди седмица един наш гост попита същото. Кой би предположил, че миналото на наемника ни ще се окаже тъй загадъчно? За съжаление не мога да задоволя любопитството ти, защото паметта на Джод напоследък му изневерява. Не знаем какво е правил преди колко? Двайсет и една години?
Стиснала стреличката, Файър пристъпи крачка напред към момчето, неспособна да се сдържи.
— Къде е Арчър?
Момчето се ухили още по-самодоволно.
— Напусна ни. Не ни хареса. Върна се в имението си на север.
Не умееше да лъже, защото бе свикнал хората да му вярват.
— Къде е той? — повтори Файър с одрезгавял от страх глас.
— Остави ни двама стражи — обясни момчето с грейнало лице. — Много мило от негова страна. Те ни разказаха това-онова за живота ти в двореца, за слабостите ти. Кученца. Безпомощни деца…
После събитията се развиха светкавично, Файър се хвърли към момчето. То изкрещя на Джод:
— Стреляй!
Файър отметна мъглявата пелена в съзнанието на Джод, принуждавайки го да размаха диво лъка и да забие стрелата в тавана.
— Стреляй, но не я убивай! — извика момчето и отскочи настрани да заобиколи Файър.
Тя обаче се спусна към него и уцели разперената му ръка със стреличката. Той размаха юмрук към нея, ала залитна с облещени очи, препъна се и падна.
Преди тялото му да докосне пода, Файър бе завладяла всеки ум в стаята. Надвеси се над него, измъкна нож от колана му, застана пред Кътър и насочи треперещото острие към гърлото му. Къде е Арчър?, попита безмълвно, защото нямаше сили да проговори.
Кътър се втренчи в нея — зашеметен и объркан.
— Не ни хареса. Върна се в имението си на север.
От отчаяние й се прииска да го удари.
Не! Мисли! Знаеш отговора. Къде…
Кътър я прекъсна, гледайки я смаяно с присвити очи, сякаш не помни коя е и защо разговаря с нея.
— Арчър е при конете.
Файър излезе от стаята. Подмина мъжете с празни погледи. Кътър греши, поклати глава тя. Арчър не е при конете. Кътър греши.
И, разбира се, Кътър грешеше, защото върху скалите зад конюшнята не лежеше Арчър. Лежеше тялото му.
Двайсет и седма глава
Следващите минути бяха мъглявина от вцепенение и болка.
Такава е природата на чудовищата. Не можеше да гледа някакво тяло и да се преструва, че е Арчър. Знаеше, усещаше, че огньовете на сърцето и съзнанието на Арчър са угаснали. Тялото му бе нещо ужасно, почти неузнаваемо, легнало бездиханно, сякаш й се подиграва, присмива се на Арчър с празнотата си.
Въпреки това тя падна на колене, дълго гали студените му ръце, задъхана, несигурна какво прави. Улови го за ръката, стисна я, а по лицето й се стекоха объркани сълзи.
Стрелата, забита в корема му, я върна твърде грубо към действителността. Да изстреляш стрела в нечий корем е жестоко. Смъртта настъпва бавно и мъчително. Арчър й го бе обяснил много отдавна. Учеше я никога да не се цели там.
Тя се изправи и отпъди мислите. Отдалечи се, залитайки, те обаче я следваха упорито. Между конюшните и къщата гореше буен огън. Застана пред него, втренчена в пламъците, борейки се с ума си, който неотстъпчиво си представяше как Арчър се гърчи от болки и бавно умира. Сам. Съвсем сам.
Поне последните й думи към него бяха нежни думи. Защо не му каза обаче колко много го обича? Колко му е благодарна, колко добри неща е направил. Не му каза достатъчно. Посегна към огъня и извади разжарен клон.
Изпаднала в унес носеше пламналите клони към къщата на Кътър. Не виждаше мъжете, на които заповяда да й помагат.
Не усети колко пъти се върна от огъня до къщата, от къщата до огъня. Хората се разбягаха уплашено от горящата сграда. Стори й се, че мярна Кътър и Джод, ала не беше сигурна, а нямаше значение. Нареди им да не се бъркат. Когато черният дим погълна къщата, тя спря да носи огън до нея и се втренчи към другите постройки на Кътър.
Опомни се колкото да пусне кучетата и гризачите, преди да запали навесите, където живееха. Откри телата на двама от стражите на Арчър върху скалите до клетките на чудовищните хищници. Взе лъка на единия и уби всички чудовища. Изгори телата на мъжете.