Кървенето й дойде и отмина, забавяйки отпътуването им. Тя спеше, стараеше се да не мисли и говореше много малко. Наблюдаваше живота на хората, които живееха в мрака на подземните пещери — бедно и оскъдно през зимата, но стоплени от огньовете и „земната пещ“, както те я наричаха, сгорещяваща подовете и стените им. Споделяха мъдростта си с войниците и даваха на Файър да пие лековити отвари.
— Щом събереш сили, ще те заведем при лечителите в Наводнената крепост, милейди — обясни й Муса. — Войната на юг се развива добре. При последната ни среща командирът бе обнадежден и изпълнен с решимост. Принцеса Клара и принц Гаран са при него. На северния фронт също бушува война. Няколко дни след бала крал Наш застана начело на Трети и Четвърти полк. Кралица Роен и лорд Брокър са с него. Лейди Мургда избяга от двореца. Избухна пожар, по коридорите се разразиха разгорещени схватки и тя се измъкна в суматохата. Смятат, че се е опитала да стигне до сигналните огньове на Мраморното възвишение, но кралските войски вече контролираха пътищата.
Файър затвори очи, за да понесе по-леко напрежението от тези безсмислени, ужасни новини. Не искаше да отива в Наводнената крепост. Същевременно разбираше, че не бива да злоупотребява с гостоприемството на спасителите си. А и лечители в крепостта щяха да прегледат ръцете й, които самата тя още не бе виждала, но очевидно бяха подути, безполезни и я боляха под превръзките, сякаш вместо ръце от раменете й виси болка.
Стараеше се да мисли какво ще стане, ако лечителите й кажат, че ще изгуби ръцете си.
Имаше и още нещо, за което се опитваше, обикновено безуспешно, да не мисли — отдавнашен спомен от времето преди бала и преди Арчър да намери виното на Майдог в избите на капитан Харт. Тогава Файър разпитваше затворници по цели дни, всеки ден, понякога в присъствието на Арчър. Веднъж, сипейки ругатни, един мъж им разказа за висок стрелец с непогрешим прицел, затворен преди двайсет години в тъмниците на Накс за изнасилване. Джод. Файър остана доволна, защото най-сетне бе научила името и историята на стрелеца със замъгленото съзнание.
В онзи ден тя не си спомни как преди двайсет години Накс изпратил най-свирепия си затворник на север да изнасили съпругата на Брокър и как единственото положително следствие от това било раждането на Арчър — висок стрелец, заслужил в пълна степен прозвището си.
Арчър сложи край на разпита, налагайки с юмруци информатора. В онзи ден Файър си помисли, че причината е скверният език на мъжа.
И навярно бе така. Никога нямаше да разбере кога Арчър е заподозрял каква роля е изиграл Джод. Арчър бе запазил в тайна съмненията и страховете си, защото Файър съкруши сърцето му.
Когато денят настъпи, стражите й — вече деветнайсет, защото Мила я нямаше — я увиха в одеяла и привързаха старателно ръцете й към тялото, та да бъдат близо до топлината му.
Качиха я на седлото на Нийл и я завързаха хлабаво и за него. Яздеха бавно, Нийл бе силен и грижлив, но въпреки това отначало тя се страхуваше да се довери изцяло на чувството за равновесие на другиго.
След време движението започна да я успокоява. Облегна се на Нийл, предаде му отговорността и заспа.
Далеч от Файър и изправен пред пещерните хора, стражите на Файър и деветнайсет бойни коня, жребецът на сиви петна се оказа съвсем див. Докато Файър боледуваше, той налагаше с копита скалите над пещерата, риташе всеки, осмелил се да го доближи, отказваше да го оседлаят и да го вкарат в конюшните под земята. Не пожела обаче да го оставят, когато Файър тръгна. Последва ги на изток — предпазливо, от безопасно разстояние.
Сраженията на южния фронт се водеха на открито и в пещерите между имението на Джентиан, Наводнената крепост и Крилатата река. Независимо от победите и загубите на командира, укреплението оставаше непревземаемо. Издигнато върху висока скала, заобиколено от стени, високи почти колкото кулите му, то служеше като щабквартира и лазарет на кралските войски.
Клара се втурна към тях още щом влязоха през портите. Застана до коня на Нийл и изчака стражите да развържат Файър и да я свалят на земята. После се разплака, прегърна я и я целуна, стараейки се да не докосва ръцете й. Файър се притисна вцепенено към нея. Прииска й се да прегърне тази жена, която плачеше за Арчър, и чийто корем бе окръглен от бебето на Арчър. Прииска й се да се слее с нея.