На Кансрел щеше да му хареса. Безсмислената разруха беше по вкуса му. На момчето сигурно също щеше да му допадне.
Арчър би се въздържал от преценка — поне пред нея, знаейки унищожителното й мнение. Но каквото и да мислеше, той би отишъл да се сражава храбро за Делс.
А какво правеха Бриган и Наш?
Когато авангардът на Наш изтрополи през портата, Файър засрамено и някак неусетно хукна, препъвайки се, но неудържимо към покрива.
Красива кобилке, провикна се тя към своята приятелка. Красива кобилке, направо е непоносимо. Ще понеса Арчър и Кансрел, щом се налага, но не мога да понеса и това. Накарай го да се махне. Защо трябва приятелите ми да бъдат войници?
Малко по-късно, когато Наш я потърси на покрива, тя не падна на колене, както сториха нейната охрана и пазачът на покрива. Остана с гръб към Наш и прикова поглед в коня, привела рамене, сякаш за да се предпази от присъствието му.
— Милейди Файър.
Кралю, не го приемайте като проява на непочтителност, но ви моля да си вървите.
— Разбира се, милейди, ако това е желанието ти — благо отвърна той. — Но първо съм обещал да предам стотина послания от Северния фронт и от града — най-напред от майка ми, от твоята баба, от Хана, Брокър и Мила.
Файър си представи посланието от Брокър: Обвинявам те за смъртта на сина ми. Посланието от Тес: Съсипа красивите си ръце със своето нехайство, нали, почитаема внучке? Посланието от Хана: Заряза ме тук самичка.
Много добре, мислено отговори тя на Наш. Предай ми посланията си, щом трябва.
— Ами, помолиха ме да ти предам, че те обичат, разбира се — отвърна той с лека почуда. — Че са сломени от скръб заради Арчър и с облекчение са узнали, че ти си жива. Хана настоя специално да ти предам, че Блочи се възстановява. Милейди… — той замълча. — Файър… защо говориш с братята и сестра ми, а отказваш да говориш с мен?
Ако Бриган ти е казал, че сме говорили, значи е проявил лукавство, рязко му отвърна тя.
Наш се стъписа:
— Не го е сторил. Просто допуснах. Но със сигурност си говорила с Клара и с Гаран.
Клара и Гаран не са войници. Те няма да загинат, отговори му тя със силата на мисълта, съзнавайки, че не разсъждава правилно, защото Гаран можеше да умре от болест, а Клара — по време на раждането. Тес — от старост, Брокър и Роен — при нападение по време на път, а Хана току-виж паднала от коня.
— Файър…
Моля те, Наш, моля те. Не настоявай да ти обяснявам причините. Просто ме остави. Моля те!
Думите й го жегнаха. Извърна се и понечи да си тръгне. Все пак спря и се обърна.
— Само още нещо — конят ти е в конюшните.
Файър погледна към скалите и сивата кобила, която риеше с копита в снега, непроумяваща думите му. Мислено осведоми Наш за объркването си.
— Не си ли казала на Бриган, че си искаш коня? — попита я той.
Файър рязко се завъртя и за пръв път го погледна. Беше красив и свиреп, нов мъничък белег разсичаше устната му, а над ризницата си от метал и кожа носеше наметка.
— Смол ли имаш предвид? — попита тя.
— Смол, разбира се. Бриган реши, че го искаш. Долу е.
Файър хукна.
Откакто намери тялото на Арчър, плачеше толкова често и толкова много, разридаваше се от най-малката дреболия, по лицето й неспирно се стичаха безмълвни сълзи. Но когато Файър зърна Смол, кротък и притихнал, с паднала върху очите грива, напиращ зад вратичката на конюшнята си към нея, плачът й беше различен. Имаше чувството, че ще се задуши от силните ридания, че нещо в гърдите й ще се откърти.
Муса се притесни и влезе в конюшнята заедно с нея, потупа я по гърба, когато Файър изхлипа и се вкопчи в Смол. Нийл й подаваше носни кърпички, но напразно. Тя просто не можеше да спре да плаче.
Аз съм виновна, повтаряше тя на Смол. О, Смол, аз съм виновна аз трябваше да умра, не Арчър. Арчър не биваше да умира.