Мина доста време, преди да се наплаче и да осъзнае, че вината не е нейна. После порида още малко ей така, от скръб, че него вече го няма.
Събуди се, но не от кошмар, а с усещането за нещо утешително. Беше завита с топло одеяло и спеше, долепена до топлия дишащ гръб на Смол.
Муса и още неколцина пазачи приглушено разговаряха с някого пред конюшните. Помътеното съзнание на Файър опипом се отправи към тях. Въпросният някой беше кралят.
Паниката й беше изчезнала и на нейно място се бе появила странна спокойна празнота. Надигна се и леко плъзна ръка по прекрасното заоблено тяло на Смол, отклонявайки се към местата, където козината му растеше накриво върху чудовищните белези от грабливата птица. Съзнанието му дремеше, а сеното до муцуната потрепваше от дъха му. Конят изглеждаше като тъмна купчинка на светлината на факлата. Беше съвършен.
Файър докосна съзнанието на Наш. Той се приближи до вратичката, облегна се и се взря в нея. По лицето и в чувствата му съвсем ясно се изписа колебание и обич.
— Усмихваш се — констатира той.
Думите му, естествено, предизвикаха сълзи. Ядосана на себе си, тя се опита да ги спре, но те въпреки това продължиха да се ронят.
— Съжалявам — промълви тя.
Той влезе и приклекна на местенцето между гърдите и главата на Смол. Погали коня, вгледа се в нея.
— Чувам, че много плачеш — отбеляза той.
— Да — съкрушено потвърди тя.
— Сигурно си изморена и измъчена от плач.
— Да.
— А ръцете? Болят ли те още?
Имаше нещо успокоително в благия му разпит.
— Сега са по-добре от преди.
Той кимна сериозно и продължи да гали шията на Смол. Беше облечен като преди, но сега държеше шлема си под мишница. На оранжевата светлина в мрака й се стори по-възрастен. С десетина години. Почти всичките й приятели бяха по-големи, дори Бриган, най-младият брат, беше роден пет години преди нея. Обаче според Файър не разликата във възрастта беше причината тя да се чувства като дете, заобиколено от зрели хора.
— Защо си още тук? — попита го тя. — Не трябва ли да си в някоя пещера и да вдъхновяваш хората?
— Би трябвало — с лекота пое сарказма й Наш, — дойдох за коня си, за да замина към лагерите. Но ето че разговарям с теб.
Файър проследи с поглед дълъг и тънък белег по гърба на Смол. Замисли се как напоследък й е по-лесно да общува с коне и умиращи непознати, отколкото с хората, които си е мислела, че обича.
— Не е разумно да обичаш хора на прага на смъртта — каза тя.
Наш се позамисли над думите й, галейки усърдно гърба на Смол, сякаш участта на Делс зависеше от тези плавни и предпазливи движения.
— Мога да ти отговоря по два начина. Първо, всички ще умрат. Второ, любовта е нещо глупаво. Няма нищо общо с разума. Просто обичаш някого и толкова. Противно на здравия разум обичах баща си. А ти обичаше ли своя? — взря се той настойчиво в нея.
— Да — прошепна тя.
Той погали носа на Смол.
— Обичам те — заяви Наш, — макар да знам, че ти никога няма да ме пожелаеш. Обичам и брат си, повече, отколкото съзнавах преди твоята поява. Не можеш да избираш кого да обичаш, милейди. Нито пък съзнаваш на какво се дължи любовта ти.
И тогава тя направи връзката. Учудено се отдръпна от него и се вгледа в лицето му — нежно, със светлина и сянка. И съзря част от него, която не бе виждала дотогава.
— Дойде при мен да те науча да предпазваш съзнанието си — рече тя — и същевременно престана да ме молиш да се омъжа за теб. Направи го от обич към брат си.
— Е — забоде той смутено поглед в пода, — освен това го поступах малко, но няма значение.
— Ти умееш да обичаш — отбеляза тя простичко, защото й се стори вярно. — А мен не ме бива толкова. Сякаш съм бодлива тел — отблъсквам всички, които обичам.
— Нямам нищо против да ме отблъскваш, ако това означава, че ме обичаш, сестричке — сви рамене той.
Трийсета глава
Тя започна да съчинява наум писмо до Бриган. Не беше много хубаво писмо. Скъпи Бриган, според мен не бива да правиш това, което правиш. Скъпи Бриган, хората шеметно бягат от мен, а аз шеметно се разпадам.
Отоците по ръцете й бяха спаднали и нямаше нови почернели участъци. Сигурно след време щяха да я оперират, така й казаха лечителите, за да ампутират двата мъртви пръста на лявата й ръка.