— Имате толкова много лекарства, наистина ли не можете да й помогнете? — попита Муса.
— Никое лекарство не може да съживи нещо мъртво — отвърна ледено лечителят. — Сега най-доброто е лейди Файър отново да започне да използва ръцете си. Ще се убеди, че човек дори без десет пръста може да се справя прекрасно.
Не беше както преди. Но какво облекчение й донесе позволението сама да реже храната си, да се закопчава, да връзва косата си, и наистина можеше да го прави, въпреки че отначало движенията й бяха непохватни и неумели, а здравите й пръсти горяха, въпреки жалостивите погледи на приятелите й. Съжалението им каляваше упорството й. Поиска разрешение да помага за някои практични неща в лечебницата — да превързва рани, да храни безпомощни войници. Те не се сърдеха, ако разлееше малко каша по дрехите им.
Когато сръчността й се подобри, Файър започна да помага дори при някои дребни операции: държеше лампата, подаваше инструментите на хирурга. Установи, че не й прилошава от кръвта, от инфекциите, от човешките вътрешности — макар че човешките вътрешности бяха много по-противни от тези на чудовищните насекоми. От времето, когато три седмици пътува с Първи полк, познаваше неколцина войници. Вероятно някои от тях преди са й били врагове, но враждебността изглежда ги бе напуснала и сега, докато се вихреше войната, изпитваха болка и имаха огромна нужда от утеха.
Един ден доведоха войник със забита в бедрото стрела, когото тя помнеше прекрасно. Именно той й беше заел цигулката си — исполин с остри черти, висок като дърво мъж. Посрещна го с усмивка. Понякога си бъбреха тихичко и Файър облекчаваше болката, докато раната му заздравяваше. Той не споменаваше мъртвите й пръсти, ала погледнеше ли към тях, лицето му изразяваше дълбоко състрадание.
Когато пристигна Брокър, той взе ръцете й в своите, вдигна ги към лицето си и се разплака.
С Брокър пристигна не само Роен, но и Мила, защото Брокър беше помолил момичето да му стане военен помощник и тя бе приела. Брокър и Роен, макар и стари приятели, не се бяха виждали от времето на крал Накс, на практика бяха станали неразделни, а Мила често ги съпровождаше.
Файър виждаше Наш само от време на време, когато той идваше в крепостта за сведения или за да чертае тактически планове заедно с Гаран и Клара, с Брокър и Роен. Беше мръсен и измършавял, с едва забележима усмивка.
— Мисля, че крал Наш ще се върне — казваше Мила на Файър след всяко негово отпътуване към пещерите и макар Файър да не виждаше никаква логика в твърденията на Мила, думите й я утешаваха.
Мила се беше променила. Работеше редом с Брокър усърдно и мълчаливо.
— Някакво лекарство можело да прекратява бременността при първите й признаци — небрежно подметна тя един ден пред Файър. — За мен, разбира се, вече е твърде късно. Ти знаеше ли, милейди?
Файър се слиса:
— Не, естествено. Иначе щях да ти кажа и да ти го намеря.
— Клара не спомена за него — уточни Мила. — Кралските лечители са впечатляващи, но изглежда само човек, отраснал в определени квартали на Кралския град, има изобщо някаква надежда да узнае на какво са способни. Разгневих се, когато научих — додаде тя. — Вбесих се. Но сега като се замисля, какво полза! Не съм по-различна от всеки друг, нали, милейди? Никой от нас не е избрал пътя си. Понякога ми втръсва от собствените ми оплаквания.
— Това момче! — възкликна Брокър по-късно същия ден. Седеше до Файър на стол на покрива, където се съгласи да го отнесат, защото полюбопитства да види сивата петниста кобила. Поклати глава и изсумтя: — Това момче! Сигурно имам внуци, за които никога няма да узная.
Наблюдаваха танца долу: два коня се обикаляха един друг и единият, обикновен и кафяв, току проточваше муцуна в опит да лепне влажна целувка върху изплъзващата се сива задница на другия, Файър се опитваше да се сприятели с двата коня, защото кобилата, ако наистина възнамеряваше да я следва навсякъде по петите, щеше да се нуждае от още няколко доверени души на този свят. Днес най-сетне престана да плаши Смол, като се изправя на задните си крака срещу него и го рита. Което си беше напредък.
— Тя е речна кобила — отбеляза Брокър.
— Какво?
— Речна кобила. Виждал съм един-два петнисти сиви коня и преди, идват от устието на Крилатата река. Речните коне рядко се продават, въпреки че са толкова хубави — невероятно скъпи са, защото се ловят трудно и още по-трудно се обяздват. Не са общителни като другите коне.