Муса надникна вътре.
— Извинете, милейди. Един войник от разузнавателните отряди ви носи цигулката си. Командирът гарантира за него, но нареди да ви попитаме за впечатленията би, преди да го пуснем. Той е пред палатката, милейди.
— Да — кимна изненадано Файър, усетила непознатия сред стражите си. — Безобиден е, струва ми се.
Безобиден и огромен, поправи се тя, когато излезе навън и го видя. Цигулката приличаше на играчка в ръцете му. Сабята му сигурно изглеждаше като джобно ножче, когато я размахваше. Ала лицето над грамадното тяло бе кротко, замислено и благо. Той сведе очи и й подаде цигулката.
Файър поклати глава.
— Много си щедър, но не искам да ти я вземам.
Гласът на мъжа прозвуча дълбоко, сякаш извира от земните недра:
— Всички знаем какво направихте преди месеци в замъка на кралица Роен, милейди. Спасихте живота на командира ни.
— И все пак не бива да ти я вземам — възрази Файър, защото той явно очакваше да каже нещо.
— Всички войници говорят за това — продължи той, поклони се и големите му ръце сложиха цигулката в малките й длани. — А и вие свирите по-добре.
Файър го проследи с поглед как се отдалечава тромаво — трогната, успокоена от гласа му и от огромната нежност, която войникът излъчваше.
— Сега разбирам как е възможно разузнавателните ви отряди да побеждават два пъти по-многобройни разбойнически шайки — отбеляза тя.
Муса се засмя.
— Добре е да имаш такъв човек на своя страна.
Файър подръпна струните на цигулката. Звучеше звънливо, остро, не беше изтънчен инструмент. Но все пак можеше да прави музика с нея.
И да покаже нещо.
Файър влезе в палатката, взе си лъка и излезе отново. Видя висока скала и тръгна към нея през морето от войници. Стражите й се втурнаха да я заобиколят. Очите на войниците се впиваха в нея. Тя стигна скалата и се покатери върху нея. Седна и намести цигулката под брадичката си.
Засвири на всеослушание музика, каквато й бе приятно да свири.
Дванайсета глава
Де да можеше да проявява същия кураж и пред прага на съня.
Нощем очите на умиращия й баща не и даваха мира.
Отговорът на въпроса, който Брокър й зададе — дали е в състояние да промени трайно съзнанието на Кансръл — се оказа лесен, след като го обмисли. Не. Съзнанието на Кансръл бе силно като мечка и по-твърдо от стоманен капан. Излезете ли от него, вратите му се залостваха. Съзнанието на Кансръл не допускаше трайни промени. Нямаше начин да промени същността му. Безпомощността й я изпълни с облекчение, защото я спасяваше от очакванията на другите.
После, през същата година, Накс се самоуби с опиати. Контурите на властта се разместиха и пренаредиха и Файър видя същото, което виждаха Брокър, Арчър и Роен — кралство на ръба на няколко възможности. Кралство, ненадейно изправено пред промяна.
Файър разполагаше със зашеметяващо изобилие от информация. От една страна, Кансръл й се доверяваше. От друга, научаваше всичко, което Брокър узнаваше от своите шпиони и от шпионите на Роен. Знаеше, че Наш е по-силен от Накс, достатъчно силен понякога да изнервя Кансръл, но детска играчка в сравнение с по-младия брат — принца. На осемнайсет Бриган, невероятно младият военачалник, се славеше със силния си ум, с уравновесеността си, с умението да убеждава и с гнева си — единственият човек с влияние в Кралския град, върху когото Кансръл бе безсилен да въздейства. По-прозорливите очакваха Бриган да даде тласък на промяната, слагаща край на беззаконието и разврата.
— Принц Бриган е ранен — съобщи й в един зимен ден Брокър, когато му отиде на гости. — Роен ме извести току-що.
— Какво се е случило? — стъписа се Файър. — Добре ли е той?
— Всеки януари в кралския дворец има бал — обясни й Брокър. — Стотици танцуват, пият вино и прочее и из хилядите тъмни коридори се промъкват неканени гости. Кансръл наел четирима да причакат Бриган и да му прережат гърлото. Бриган обаче разбрал, бил готов и убил и четиримата…
— Сам? — възкликна смаяно Файър и се отпусна тежко на фотьойла.
— Младият Бриган умее да върти меча — отвърна мрачно Брокър.
— Тежко ли е ранен?
— Ще живее, но отначало хирурзите се притеснили. Порязали крака му на място, което кървяло лошо. — Брокър намести стола си пред камината и хвърли писмото на Роен в пламъците. — Момчето едва не загинало, Файър. Не се съмнявам, че Кансръл ще опита пак.