— Файър! Файър!
Присъединиха се и други гласове и накрая всички заприпяваха възгласа — някои благоговейно, други обвинително, а трети без причина, заразени от пленителната и безумна треска на тълпата, Файър препусна към стените на двореца на Наш — зашеметена, объркана от мелодията на собственото си име.
Файър бе чувала, че кралският дворец е с черна фасада. Но не бе подготвена за красотата и ослепителния блясък на камъка. Черното се променяше в зависимост от гледната точка и сияеше и отразяваше чужда светлина. Първото впечатление на Файър бе за преливащо черно, сиво, сребристо и синьо, отразено от източния небосклон, и оранжево и червено от залязващото слънце.
Едва сега осъзна, че очите й са жадували за багрите на Кралския град. Как ли е сияел баща й на това място!
Петте хиляди войници се отклониха в друга посока, когато Файър, стражите й и Бриган наближиха мостика пред портите. Зърнаха върхове на копия и вратите се люшнаха навътре. Конете минаха под наблюдателната кула от черен камък и се озоваха на бял площад, заобиколен от кварцови стени, отразяващи ослепително залеза. Небето над искрящите стъклени покриви розовееше, Файър оглеждаше стените и покривите с широко отворени очи. Един иконом ги посрещна и се ококори срещу Файър.
— Гледай мен, Уелкли — нареди Бриган, скачайки от коня.
Уелкли — нисък, слабоват, безупречно облечен и вчесан, прочисти гърло и се обърна към командира.
— Простете, принце. Изпратих да съобщят на принцеса Клара, че сте пристигнали.
— А Хана?
— В зелената къща е, принце.
Бриган кимна и протегна ръка към Файър.
— Милейди, това е Уелкли, главният иконом на краля.
Файър разбра, че й дава знак да слезе от коня и да се ръкува с Уелкли. Раздвижи се, но остра болка прониза гърба й, затаи дъх, стисна зъби, преметна крак през седлото и се препъна. Само бързият рефлекс на Бриган я спаси да не се приземи по гръб пред главния кралски иконом. Принцът я подхвана хладнокръвно и й помогна да се изправи — с невъзмутимо изражение, сякаш всеки път се смъква от седлото в обятията му. После се втренчи намръщено в белия плочник, докато тя подаваше ръка на Уелкли.
В същия момент на площада се появи жена — природна стихия, разбра тутакси Файър. Обърна се към нея и видя буйна кафява коса, блестящи очи, сияйна усмивка и красива, пищна фигура.
Беше висока почти колкото Бриган. Прегърна го засмяна и го целуна по носа.
— Радвам се да те видя! — Сетне се обърна към Файър: — Аз съм Клара. И сега разбирам Наш — по-ослепителна си дори от Кансръл.
Файър не намери думи да й отговори, а по лицето на Бриган ненадейно се изписа болка. Клара обаче просто се засмя отново и го потупа по бузата.
— Колко си сериозен! Спокойно, братле. Остави дамата на мен.
Бриган кимна.
— Милейди, ще се отбия при теб, преди да замина. — Обърна се към Муса, застанала мълчаливо до конете. — Придружете милейди Файър! — Сетне нареди на принцесата: — Клара, погрижи се днес да я посети лечителка. Жена. — Целуна бързо Клара по бузата. — В случай, че не се видим.
Извърна се и буквално притича през сводестия вход към двореца.
— Под краката му винаги гори огън — констатира Клара. — Хайде, милейди, ще ти покажа покоите. Ще ти харесат. Гледат към двора на зелената къща. Повярвай ми, градинарят е ненадминат!
Файър онемя от удивление. Принцесата я сграбчи за ръката и я дръпна към двореца.
Дневната на Файър наистина гледаше към интересна дървена сграда, сгушена в задния двор на замъка — малка къща, боядисана в тъмнозелено и заобиколена от пищни градини и дървета, с които се сливаше, сякаш е изникнала от земята като растенията наоколо.
Прословутият градинар не се виждаше никакъв, но вратата на къщата внезапно се отвори и отвътре излезе жена — млада, с кестенява коса, в бледожълта рокля — и се отправи през овощната градина към двореца.
— Къщата е на Роен — обясни Клара, застанала до Файър. — Построи я, защото смяташе, че кралицата трябва да има място за усамотение. Заживя в нея, след като скъса окончателно с Наш. Сега я е предоставила на Бриган, докато Наш си избере кралица.
Младата жена явно бе свързана с Бриган. Интересно, наистина. И много приятна гледка. Сетне Файър застана пред прозорците на спалнята, където я очакваше още по-приятна гледка — конюшните. Протегна съзнание и намери Смол. Изпита безкрайно облекчение, че той ще е толкова близо.