Файър изпрати Нийл да доведе лечителка и се втурна с останалите си стражи към момичето с подуто лице и разкървавен нос.
— Добре ли си, дете? — попита Файър.
Момичето се боричкаше с кучето си, което подскачаше, лаеше и извърташе муцуна към дланта й, стиснала каишката му.
— Блочи! — извика му тя с гъгнив глас и клекна до него. — Долу! Престани! Пфу!
Блочи подскочи и се блъсна в окървавеното й лице. Файър се пресегна към съзнанието на кученцето и го успокои. Детето седна върху мраморния плочник до Блочи и опипа бузите и носа си. Присви очи и отметна мократа си коса от лицето.
— Татко ще се разочарова.
Както и предишния път мислите на момиченцето бяха изненадващо недостъпни за Файър, но тя бе доловила достатъчно от чувствата на другите деца, за да разбере какво има предвид.
— Понеже си ме защитила ли?
— Не, защото забравих да пазя лявата си страна. Напомня ми го непрекъснато. И носът ми май е счупен. Ще ме накаже.
Гаран наистина не изглеждаше като олицетворение на добродушието, но Файър не смяташе, че ще накаже дете, задето не е спечелило схватка срещу приблизително осем противници.
— Понеже някой ти е счупил носа ли? Няма да те накаже, разбира се.
Детето въздъхна тъжно.
— Не, защото аз ги нападнах. А той ми е забранил. И защото пропускам уроците. Учителите ме чакат.
— Преди това ще те прегледа лечител — обясни й Файър, стараейки се да не се засмее.
— Уроците са безброй — продължи момичето, не особено заинтригувано от лечителката. — Ако татко не беше принц, нямаше да уча толкова. Обичам уроците по езда, но историята ме приспива. А сега той няма да ми позволи да яздя конете му. Никога! Разрешава ми да им давам имена, но не и да ги яздя. Чичо Гаран ще му каже, че съм пропуснала уроците, и татко ще ми забрани да ги яздя завинаги. На теб позволява ли ти да му яздиш конете? — попита я печално момичето, сякаш очаква да получи трагичен отговор.
Файър обаче не успя да продума. Гледаше озадачено детето, а умът й се опитваше да осмисли чутото. Тъмнокосото и тъмнооко момиченце с подуто и окървавено лице наричаше Гаран „чичо“, отличаваше се с необичайна умствена непропускливост, а баща му бе принц.
— Яздя само моя кон — промърмори най-сетне тя.
— А виждала ли си неговите коне? Има много. Луд е по конете.
— Познавам един — отвърна Файър, докато пресмяташе смаяно наум.
— Биг ли? Биг е кобила. Татко казва, че повечето войници предпочитат жребци, но Биг е безстрашна и той не би я сменил за никой жребец. Казва, че и ти си безстрашна. Спасила си му живота. Затова се застъпих за теб — додаде отчаяно тя, припомнила си отново надвисналата опасност; докосна носа си. — Може пък да не е счупен. Мислиш ли, че ще се ядоса по-малко, ако е само подут?
Файър потърка чело.
— На колко си години, дете?
— През зимата стана на шест.
Нийл се появи, подтичвайки с лечителя — усмихнат мъж в зелени дрехи.
— Милейди Файър — кимна й той и клекна до детето. — Принцесо Хана, най-добре елате с мен в лечебницата.
Двамата се отдалечиха. Хана продължаваше да бърбори с гъгнивия си глас. След миг колебание Блочи се втурна след тях.
Файър ги проследи със смаян поглед. Обърна се към стражите си.
— Защо никой не ми е споменал, че командирът има дъщеря?
Мила сви рамене.
— Командирът е потаен, милейди. Чували сме само слухове.
Файър си спомни жената с кестенявата коса в зелената къща.
— Тя ли е майката на детето?
— Говорят, че майката е починала, милейди.
— Кога?
— Не знам. Питайте Муса или принцеса Клара.
— Е… — Файър се опита да се сети накъде се бе запътила, преди да се натъкне на децата. — Да отидем някъде, където не се чува как пищят хищните птици.
— Бяхме тръгнали към конюшните, милейди.
А, да, конюшните, да посетят Смол. И мнозината му приятели — част от които несъмнено имаха кратки, красноречиви имена.