Файър би могла да разпита веднага Клара как така принц на двайсет и две има тайна дъщеря почти на шест. Почака обаче кървенето й да спре и отиде при Гаран.
— Сестра ти ми каза, че работиш твърде много.
Той вдигна очи от отрупаната с документи маса и ги присви.
— Вярно е.
— Ще дойдеш ли на разходка с мен, принце?
— Защо искаш да се разхождаш с мен?
— Защото се опитвам да преценя какво мисля за теб.
Той повдигна вежди.
— О, подлагаш ме на изпитание значи?
— Все ми е едно как го наричаш, но аз отивам. Не съм си подавала носа навън от пет дни.
Тя се обърна и излезе от стаята. Изпита задоволство, защото докато вървеше по коридора, усети как той тръгва след нея и настига стражите й.
— Приех поканата ти по същата причина — обясни й Гаран.
— Звучи справедливо. Мога да ти посвиря, ако искаш. Ще се отбием да си взема цигулката.
— Цигулката — изсумтя той. — Чух за нея. Бриган си мисли, че се къпем в пари.
— Чуваш всичко, предполагам.
— Това ми е работата.
— Ще ми обясниш ли тогава защо никой не ми е споменал за принцеса Хана?
— Защо те интересува принцеса Хана? — изгледа я остро той.
Разумен въпрос. Бръкна в рана, която Файър още не бе усетила.
— Чудех се просто защо кралица Роен и Брокър никога не са отваряли пред мен и дума за нея.
— Длъжни ли са?
Файър разтри врата си под шала и въздъхна, разбрала защо сърцето й настояваше да проведе този разговор тъкмо с Гаран.
— С кралицата винаги разговаряме открито, а Брокър споделя с мен всичко, което научи, защото съдействам на шпионите му — призна тя. — Въпросът не е дали са длъжни, а защо нарочно са отбягвали темата.
— А! Става дума за доверие значи…
Файър си пое дъх.
— И защо пазят детето в тайна? Та то е съвсем малко!
Гаран помълча замислено, като току я поглеждаше изпитателно. Поведе я през централния площад на двореца. Тя го остави охотно да избере посоката. Все още се губеше из дворцовите лабиринти. Тази сутрин тръгна към ковачницата, а се озова в пералнята.
— Малка е — рече най-сетне Гаран, — но я пазехме в тайна още преди да се роди. Самият Бриган научи за нея едва когато тя навърши четири месеца.
— Защо? Коя е майката? Съпруга на враг? На приятел?
— На никого. Момиче от конюшните.
— Защо тогава…
— Хана е трети наследник на трона — обясни тихо Гаран. — Дете е на Бриган. Не на Наш, не на Клара, не мое. Спомни си какви бяха времената тогава, милейди, преди шест години. Ако Брокър ти се е доверявал, както твърдиш, сигурно знаеш какви опасности грозяха Бриган — единствен той в двореца, враждуваше открито с Кансръл.
Файър замълча стъписано и засрамено продължи да слуша историята, която Гаран й разказваше:
— Той беше едва на шестнайсет, но всички знаем колко малко радост имаше в живота му. Момичето се грижеше за конете му. Много красиво момиче. Казваше се Роуз.
— Роуз… — повтори вцепенено Файър.
— Бриган сподели само с четирима от семейството — с мен, Наш, Клара и Роен. Пазеше я в тайна, за да не я излага на опасност. Искаше да се ожени за нея. — Гаран се изсмя сухо. — Беше непоправим романтик. За щастие не успя и връзката им не излезе наяве.
— Защо „за щастие“?
— Син на крал и момиче, което спи при конете?
Файър си помисли колко рядко се случва някой да разбере със сигурност, че иска да се ожени за някого. Колко ли е несправедливо да срещнеш такъв човек и да си принуден да се откажеш от него, защото леглото му е от слама, а не от пух?
— Както и да е — продължи Гаран. — Горе-долу по това време Кансръл убеди Накс да изпрати Бриган във войската на границата. Несъмнено се е надявал да го убият. Бриган се разгневи като стършел, но нямаше избор и замина. Не след дълго разбрахме, че е оставил частица от себе си у Роуз.
— Забременяла е.
— Именно. Роен се погрижи за нея. Тайно, разбира се. Бриган все пак оцеля, а Роуз умря при раждането. Когато навърши седемнайсет, Бриган се върна и в един и същи ден научи, че Роуз е мъртва, че има дете и Накс го е назначил за командир на Кралската армия.
Файър помнеше тази част от историята. Кансръл бе убедил Накс да повиши Бриган далеч над способностите му с надеждата стратегическата некомпетентност на принца да му спечели лоша слава, Файър помнеше задоволството и гордостта на Брокър, когато Бриган, въоръжен с невероятно упорство, се превърна първо в разумен, а после в необикновен пълководец. Той снабди с коне цялата армия — не само кавалерията, но и пехотата, и стрелците. Повиши стандартите за обучение и надницата. Увеличи числеността на войската, покани жени в нея, изгради сигнални кули в планините и из цялото кралство, за да установи връзка между отдалечените райони. Построи нови крепости с обширни житни полета и огромни конюшни, където да се грижат за най-ценната придобивка на армията — конете, които й помагаха да се придвижва лесно и бързо. Това затрудняваше контрабандистите, разбойниците, пикийците, както и бунтовните лордове Майдог и Джентиан, принудени да отстъпят с малобройните си войски и да преосмислят съмнителните си амбиции.