Горкият Бриган. Сърцето на Файър се сви от жал.
— Кансръл отмъщаваше на Бриган с всички средства — продължи Гаран. — Особено след като авторитетът му нарасна. Тровеше конете му от злоба. Подложи на мъчения един от оръженосците на Бриган и го уби. Ясно е защо всички, които знаехме за Хана, си държахме езика зад зъбите.
— Да, разбира се — прошепна Файър.
— После Накс умря. Следващите две години Бриган се опитваше да убие Кансръл, а той кроеше планове да убие него. После Кансръл се самоуби. Най-сетне Бриган бе свободен да обяви детето си за наследник на трона. Направи го обаче само пред членовете на семейството. Хана не е официална тайна — повечето хора в двореца знаят, че е негова. Ала не разгласяваме този факт. Отчасти по навик, но и за да не насочваме вниманието към нея. Не всички врагове на Бриган си отидоха с Кансръл.
— Но как е възможно тя да е престолонаследник, а ти — не? — попита Файър. — Накс ти е баща и ти не си по-незаконен от нея. Освен това Хана е момиче, дете.
Гаран присви устни и сведе очи. Не отговори на въпроса й.
— Роен ти вярва — отбеляза той. — Брокър също ти вярва. Не измъчвай чудовищното си сърце. Роен не ти е споменала за внучката си, защото е свикнала да не казва на никого. А Брокър не ти е съобщил вероятно защото Роен никога не му е казвала. Клара също ти се доверява, защото Бриган ти вярва. Доверието на Бриган е силна препоръка, признавам, но всеки греши понякога.
— Разбира се — отвърна сухо Файър.
В този момент един от стражите й повали със стрелата си чудовищна птица. Тя падна от небето — зелена и златиста — и се приземи някъде сред горичка недалеч от тях. Файър внезапно осъзна, че са в овощната градина зад двореца, а отвъд нея е зелената къща.
Файър се втренчи удивено в дървото до къщата, учудена как не го е забелязала от прозореца. Явно отгоре бе предположила, че е горичка, а не един-единствен организъм. Гигантският ствол се разклоняваше в шест посоки, а десетките масивни клони се привеждаха под тежестта си чак до земята, заравяха се в тревата и пак се издигаха към небето. Някои от най-грамадните клони имаха подпори, за да не се счупят.
До нея Гаран наблюдаваше смаяното й изражение. Тръгна с въздишка към пейка до алеята пред къщата, седна и затвори очи. Файър забеляза изпитото му лице и приведените му рамене. Изглеждаше изтощен. Приближи и седна до него.
— Необикновено е наистина — отвори очи той. — Толкова голямо израсна, че ще се убие. Всеки баща посочва наследниците си. Знаеш го нали?
Файър отмести очи от дървото и ги впи изненадано в него. Гаран срещна спокойно погледа й.
— Баща ми не ме обяви за свой наследник. Избра Наш и Бриган. Бриган постъпи другояче. Хана ще бъде първата му наследница, дори да се ожени и да има цяла армия синове. На мен, разбира се, ми е все едно. Никога не съм искал да бъда крал.
— И, естествено, всичко ще се обезсмисли — вметна с безизразен глас Файър, — щом кралят се ожени за мен и стане баща на цяла джунгла чудовища.
Гаран не го очакваше. Застина за миг, претегляйки думите й. После устните му неволно се извиха в лека усмивка. Разбра, че тя се шегува и смени темата.
— А ти, милейди, само с цигулката ли запълваш времето си? От десет дни си в двореца!
— Защо питаш? Задача ли искаш да ми възложиш?
— Не, докато не решиш да ни помогнеш.
Да им помогне… да помогне на това странно кралско семейство. Неволно й се прииска да не е толкова невъзможно.
— Каза, че не искаш помощта ми.
— Не, милейди, казах, че се колебая. И продължавам да се колебая.