Бе израснала край Брокър и Кансръл и не беше наивна. Виждаше запустелите сгради в града, усещаше миризмата на мръсотия. Долавяше колко гладни хора има тук и колко — сломени от опиатите. Разбираше какво означава дори многобройните четири полка на Бриган да не са в състояние да възпрат разбойниците да съборят цял град в пропастта. А тези неща бяха дреболия, просто поддържане на реда. Задаваше се война и ако Майдог или Джентиан превземеха Кралския град и кралството с армиите си, ако един от двамата станеше крал, колко ли по-надолу в бездната щяха да пропаднат хората, стигнали вече дъното?
Файър не си представяше как ще се върне в каменната си къща, където новините пристигаха бавно и единственото разнообразие в ежедневието й бяха празноглавите бракониери с неизвестна роля, залутали се в горите й. Как да откаже да помогне, след като залогът тук бе толкова голям? Как да си тръгне?
— Прахосваш способностите си — укори я веднъж Клара. — Пилееш нещо, което ние дори не знаем какво е да имаш. Прахосничеството е престъпление.
Файър не й отговори, но проумя думите й, по-дълбоко, отколкото Клара предполагаше.
Тази нощ, докато Файър се бореше със себе си на покрива на двореца, Бриган приближи до нея и се облегна на парапета. Тя си пое дъх и се взря в блещукащите факли из града, за да не го поглежда, да не му се зарадва.
— Чувам, че си луд по конете — отбеляза ведро.
Той се усмихна.
— Утре вечер заминавам на запад по реката. Ще се върна след два дни, но Хана ми се разсърди. Изпаднах в немилост.
Файър си спомни времето, когато тя самата беше на пет.
— Сигурно й липсваш ужасно.
— Да. Никога не се задържам дълго тук. Макар да ми се иска да не е така… — въздъхна той и продължи: — Преди да замина, трябва да ти съобщя нещо, милейди. Скоро ще поема на север. Този път без армията. Пътуването ще е по-бързо, по-безопасно, ако решиш да се върнеш у дома.
Файър затвори очи.
— Би трябвало да кажа „да“, предполагам.
Той се поколеба.
— Друг ескорт ли предпочиташ?
— Не, разбира се! Просто всичките ти братя и сестри настояват да остана в двореца и със силата на съзнанието си да им помагам да шпионират. Дори принц Гаран, макар още да не е преценил дали ми вярва.
— О! — поклати глава Бриган. — Гаран не вярва на никого. Такава е природата, работата му. Създава ли ти неприятности?
— Не, държи се добре с мен. Всъщност всички са любезни с мен. Тук не ми е по-трудно отколкото другаде. Просто е различно.
Той се замисли.
— Е, не бива да им позволяваш да те тормозят — рече накрая. — Те виждат само своята страна. Обсебени са от проблемите на кралството и не си представят друг начин на живот.
Файър се почуди какъв ли друг живот си представя Бриган. За какъв живот мечтае, ако не беше се родил с този.
— Как мислиш? — попита го предпазливо. — Да остана ли да им помогна?
— Милейди, не знам какво е редно да направиш. Ти трябва да прецениш кое е правилно.
В тона му долови отбранителна нотка, но не й стана ясно кого защитава — себе си или нея.
— А ти имаш ли мнение кое е правилно? — настоя тя.
Той се смути. Извърна лице.
— Не искам да ти влияя. Ще се радвам да останеш. Ще ни окажеш неоценима помощ. Но и ще съжалявам за това, което те молим да правиш. Искрено ще съжалявам.
Необичайно откровение — необичайно, защото не бе характерно за него, и още по-необичайно, защото едва ли някой друг би изпитал съжаление. Объркана, Файър стисна здраво лъка си и каза:
— Насилие е да превземам нечий ум и да го променям, както ми е угодно. Силата ми е престъпно нахлуване на чужда земя. Как да го осъществя, без да злоупотребя с правата си? Как ще разбера кога стигам твърде далеч? Способна съм да причиня толкова страдания.
Бриган помисли минута, втренчен съсредоточено в дланите си. Подръпна крайчеца на превръзката си.
— Разбирам те — призна тихо. — Знам какво е да си способен да причиняваш страдания. Обучавам двайсет и пет хиляди войници за кървава баня. Правил съм неща, които ми се иска никога да не съм бил принуден да направя. Ще ги правя и занапред. — Той я погледна, после пак сведе очи към ръцете си. — Предложението ми ще ти прозвучи безочливо, милейди, но ако поискаш, ще ти обещая да те предупреждавам, когато сметна, че злоупотребяваш със силата си. Независимо дали ще приемеш, бих искал да те помоля да ми обещаеш същото.