— Няма да е честно. Заспя ли, ти ще будуваш, защото няма кой да те приспи — рече й тихо.
Файър вече не знаеше какво да отговори. Обзе я отчаяние, защото разговорът им не я отвличаше от чувствата й към този мъж.
В същия момент Уелкли й се притече на помощ. Икономът влезе в конюшнята и съобщи на Бриган, че кралят го вика.
Докато вървеше към покоите си, сподиряна от стражите, отново долови странното и познато съзнание. Стрелецът със замъгления ум.
Файър простена тревожно. Стрелецът се намираше в двореца или в града. Поне така й се струваше днес. Той обаче не се задържаше достатъчно в съзнанието й, та да разгадае намеренията му и да реши какво да прави. Не беше нормално. Тези дебнещи мъже с празни глави, все едно омагьосани от чудовища, не бяха нормални. Появата му тук след толкова месеци не бе добре дошла.
Свари стражите в покоите си в особено състояние.
— Дойде един мъж, милейди — обясни й Муса. — Много странен мъж. Кралят го бил изпратил да провери изгледа от прозорците ви. Не ми заприлича на човек на краля и не му повярвах. Не го пуснах вътре.
— Изгледът от прозорците ми? — изуми се Файър. — Това пък какво ще рече?
— Нещо не беше наред, милейди — обади се Нийл. — Мъжът беше особен. Бръщолевеше безсмислици.
— Нищо подобно — тросна, се друг войник. — Кралят няма да остане доволен, задето не изпълнихме нареждането му.
— Край! — сряза го Муса. — Няма да спорим повече! Нийл е прав. Мъжът беше подозрителен.
— Замая ми главата — додаде Мила.
— Беше почтен човек — възрази друг. — А и не сме в положение да отпращаме хората на краля.
Файър стоеше на прага и се подпираше на вратата да не се олюлее. Раздорът между стражите, които никога не спореха пред своята лейди и не възразяваха на капитана си, й подсказваше, че нещо не е наред. Не само заради разногласията им или защото посетителят е изглеждал подозрително. Нийл спомена, че мъжът бил особен. Е, в момента мнозина от стражите й бяха особени — с по-отворени от обикновено съзнания и мисли, обвити в мъгла. Най-зашеметени бяха стражите, опълчили се на Муса.
Някакъв инстинкт — чудовищен или човешки — й нашепваше, че преценяват погрешно този мъж като почтен. Същевременно нямаше как да им обясни колко права е била Муса да го отпрати.
— Как изглеждаше мъжът?
Един-двама войници се почесаха по главата и промърмориха, че не помнят, Файър се изкушаваше да докосне гъстата мъгла в съзнанието им. Умът на Муса обаче беше бистър.
— Висок, милейди, по-висок от краля и кльощав, изнемощял — описа го тя. — Имаше бяла коса, тъмни очи и не беше добре — имаше жълтеникава, сипаничава кожа. Носеше неугледни дрехи и много оръжия — арбалет, къс лък, красив дълъг лък и колчан, пълен със стрели. Имаше нож, но нямаше сабя.
— От какво дърво бяха изработени стрелите в колчана му?
— Не забелязах — сви устни Муса.
— Светло дърво — намеси се Нийл.
Така значи. Стрелецът със замъглено съзнание бе дошъл в стаите й да се наслади на гледката. И бе помътил ума и очите на някои от стражите й.
Файър приближи до най-объркания войник, първия, възразил на Муса.
Казваше се Елдър и обикновено се държеше приветливо. Сложи длан върху челото му.
— Боли ли те главата, Елдър?
— Не точно, милейди — отговори той след известен размисъл. — Но не се чувствам съвсем на себе си.
— Позволяваш ли ми да се опитам да ти помогна?
— Разбира се, милейди, щом желаете.
Файър влезе в съзнанието му лесно, както бе влязла в ума на бракониера. Поигра си с мъглата, докосна я, за да прецени какво представлява. Приличаше на балон, изпълнил ума му с празнота, изтикал собствения му разсъдък в ъглите.
Файър прободе рязко балона и той се пукна, свистейки. Мислите на Елдър се върнаха и заеха местата си. Той разтърка глава с върховете на пръстите си.
— По-добре съм сега, милейди. Спомних си ясно онзи мъж. Не мисля, че е човек на краля.
— Не е бил човек на краля — кимна Файър. — Кралят не би изпратил в стаите ми болен мъж, въоръжен с арбалет, да се наслаждава на гледката.
— Каква умора ме налегна — въздъхна Елдър.
Файър приближи до друг зашеметен страж, мислейки си, че тук е открила нещо по-зловещо, отколкото в стаите за разпити.
По-късно върху леглото си намери писмо от Арчър. След жътвата щял да я посети. Радостна новина, ала не променяше положението.