Състоянието на Гаран се бе влошило, но той отказваше да стъпи в дворцовата болница и да спре да работи. Затова в последно време спалнята му бе средоточие на трескава деятелност. Дишаше трудно и нямаше сила да седи. Въпреки това отстояваше упорито мнението си.
— Забрави стрелеца — отсече той. — Притискат ни по-важни въпроси. Разорителната издръжка на армията ти например. — Изпепели с поглед Бриган; подпрял се на гардероба точно срещу Файър, той подхвърляше от едната си ръка в другата малка топка — играчка, за която Блочи и Хана понякога се боричкаха. — Плащаш им твърде много, а когато ги ранят или убият и не са ни от полза, продължаваш да им плащаш.
— И? — сви рамене Бриган.
— Да не мислиш, че се къпем в пари?
— Няма да им намаля надницата.
— Бриган, не можем да си го позволим — обясни изморено Гаран.
— Трябва! В навечерието на война никой не намалява надницата на войниците си. Как според теб успях да набера толкова много? Не са чак толкова предани на рода на Накс, та да не дезертират при Майдог, ако им предложи повече!
— Доколкото разбирам, мнозина са готови да платят за привилегията да умрат за теб — възрази Гаран.
Наш се обади от стола до прозореца — тъмен силует на фона на синьото небе. Файър усещаше, че я наблюдава.
— Готови са, защото се застъпва за тях, Гаран, когато безсърдечни хора като теб се опитват да им вземат парите. Трябва да си почиваш повече. Изглеждаш, сякаш всеки момент ще припаднеш.
— Не ме поучавай — възкликна Гаран и се закашля; звукът напомняше трион, раздиращ дърво.
Файър се приведе напред и докосна влажното лице на Гаран. Двамата бяха сключили споразумение. Той настояваше да работи и тя се съгласи да му докладва лично за разпитите, но само ако я допусне в съзнанието си да облекчава болките, които му причиняват изгарящите бели дробове и бумтящата глава.
— Благодаря — прошепна той, улови дланта й и я притисна към гърдите си. — Този разговор е безполезен. Милейди, носиш ли добри новини от стаите за разпит?
— За жалост няма добри новини, принце.
— Сведенията пак ли са противоречиви?
— Определено. Вчера един пратеник ми каза, че Майдог планира да нападне и краля, и лорд Джентиан през ноември. Днес обаче друг ми съобщи, че Майдог смята да придвижи цялата си армия на север в Пикия и да чака да избухне война между краля и лорд Джентиан. Преди това нямало дори да си извади сабята. Разговарях и с шпионин на Джентиан. Той пък твърди, че през август Джентиан убил лейди Мургда от засада.
Бриган въртеше разсеяно топката на върха на пръста си.
— На петнайсети септември се срещнах с лейди Мургда. Не изглеждаше особено дружелюбна, но определено не беше мъртва.
През последните седмици в стаите за разпит се наблюдаваше странна тенденция — от различни източници получаваха противоречива и фалшива информация и се затрудняваха да преценят кому да вярват, Файър разпитваше пратеници и шпиони с ясни съзнания и те не лъжеха. Сведенията им обаче бяха погрешни.
Всички в кралския дворец знаеха какво означава това. Майдог и Джентиан бяха разбрали, че Файър се е включила в редиците на врага. За да намалят предимството, което тя осигуряваше на делсийския трон, бунтовните лордове бяха започнали да заблуждават част от своите хора и да им възлагат такива задачи, че да ги заловят.
— И двамата имат приближени — отбеляза Гаран. — Хора наясно с истинските им планове. Необходим ни е някой близък съюзник на Майдог или на Джентиан. Човек, когото никога не бихме заподозрели.
— Да, съмишленик на Майдог или на Джентиан, само привидно предан поддръжник на краля — съгласи се Бриган. — Едва ли е толкова трудно да заловим такъв човек. Ако пусна стрела през прозореца, вероятно ще уцеля някой.
— Според мен — обади се предпазливо Файър — подходът ми трябва да е по-заобиколен: да разпитвам заловените за непроучвани досега неща — на какви празненства са присъствали, какви разговори са дочули, дори да не са разбрали значението им, какви ездачи са виждали да се отправят на юг вместо на север…
— Да — кимна Бриган — възможно е да научим нещо.
— И къде са жените? — попита Файър. — Стига мъже! Дайте ми жени, с които Майдог и Джентиан са спали, и виночерпки, доливали им чашите. Мъжете оглупяват край жените, езиците им се развързват, започват да се перчат. Сигурно стотици жени имат полезна информация.
— Съветът ми изглежда добър — каза сериозно Наш.