— Имах предвид деца.
— Прекалено зряла е за връстниците си, а с другите не може да излезе на глава, понеже е по-малка.
— Щеше да излиза на глава, ако беше по-сговорчива. Страхувам се да не стане побойничка.
— Не е побойничка — възрази категорично Файър. — Не си търси жертви и не е жестока. Бие се само когато я предизвикат, а те я предизвикват нарочно, защото са решили да не я харесват. А и знаят, че ако се сбие, ти ще я накажеш.
— Невръстни негодници! Използват те — промърмори Гаран на Бриган.
— Само теория ли е това, милейди? Или се основава на наблюдения?
— Теория е, но съм я развила в резултат на наблюдения.
Бриган се усмихна леко.
— А развила ли си теория как да науча дъщеря си да не се поддава на предизвикателства?
— Ще помисля.
— Благодаря на Делс за мислите ти!
— Благодари на Делс за здравето ми! — Гаран се изправи на крака, зърнал на площада да се появява Сайри, много красива в синя рокля. — Време е да избягам от вас.
Не побягна, но стабилната му крачка бе напредък, Файър следеше всяка негова стъпка сякаш очите й, залепнали за гърба му, го крепят. Сайри го пресрещна, улови го за ръка и двамата се отдалечиха заедно.
Болестта му я уплаши. Сега, след като състоянието му се подобри, се осмеляваше да си го признае. Искаше й се старият крал Арн и съветничката му, провеждали опитите си преди сто години, да бяха открили още няколко лекарства, да са намерили лечение за още една-две болести.
После ги напусна Хана. Изтича и хвана за ръката Арчър, който се появи с лъка си на площада.
— Хана заяви, че ще се омъжи за Арчър — изпрати ги с поглед Бриган.
Файър се усмихна на скута си. Обмисли отговора си внимателно, но го изрече небрежно.
— Виждала съм много жени да си губят ума по него. Но за разлика от повечето бащи, ти не бива да се тревожиш. Хана е прекалено млада да й разбие сърцето. Сигурно е жестоко да го кажеш за най-стария си приятел, но ако беше с дванайсет години по-голяма, нямаше да им позволя да се срещат.
Както очакваше, лицето на Бриган остана неразгадаемо.
— Ти си повече от дванадесет години по-голяма от Хана.
— Аз съм на хиляда години. Като теб — въздъхна Файър.
— Хмм… — Не я попита какво има предвид; и по-добре, защото тя самата не беше сигурна.
Ако намекваше, че е достатъчно помъдряла да не става жертва на слепи увлечения… е, опровержението седеше пред нея под формата на сивоок принц, присвил замислено устни, които току привличаха погледа й.
Файър въздъхна отново и се опита да пренасочи вниманието си. Възприятията й бяха претоварени. Площадът бе един от най-оживените в двореца и, разбира се, целият дворец гъмжеше от съзнания. Около него пък лагеруваше целият Първи полк, с който Бриган бе пристигнал вчера и щеше да замине след два дни. Файър вече бе свикнала да усеща по-лесно съзнанията. Разпозна мнозина войници от полка, макар да бяха далеч.
Отблъсна умовете им, уморена да наблюдава всички наведнъж и да не съумява да реши къде да се съсредоточи. Накрая се насочи към съзнание, което я тревожеше. Приведе се напред и кимна тихо на Бриган:
— Зад теб има момче със странни очи. Говори с деца от двореца. Кой е?
— Видях го — отвърна Бриган. — Дойде с Кътър. Помниш Кътър, нали? Търговеца на животни? Не искам да имам нищо общо с него, той е контрабандист на чудовища и жесток човек. Само че продава много хубав жребец, прилича на речен кон. Бих го купил веднага, ако парите не отиват при Кътър. Нередно е, знаеш, аз да купувам кон, който вероятно е бил откраднат. Но въпреки това може да го купя. В такъв случай Гаран ще ме насоли за прахосничеството. С право, предполагам. Не ми трябва нов кон. Не бих се поколебал обаче, ако наистина е речен кон. Виждала ли си пъстрите сиви коне, милейди, които живеят на свобода край извора на реката? Прелестни създания. Винаги съм мечтал да имам речен кон, но не се ловят лесно.
Конете развързваха езика на този мъж също както на детето му.
— Момчето! — напомни му сухо Файър.
— А, да! Момчето е странно. Не само заради червеното око. Навърташе се край мен, когато отидох да разгледам жребеца. Доста особено се почувствах.
— Какво означава „особено“?
Бриган присви объркано очи.
— Не мога да определя точно. Имаше нещо… тревожно в поведението му. В начина му на говорене. Не ми хареса гласът му. — Той замълча някак подразнено и разчорли неспокойно косата си. — Не го обяснявам добре. Нищо определено у него не даваше повод за безпокойство. И въпреки това предупредих Хана да го отбягва. Тя ми каза, че вече го забелязала и не й харесал. Каза ми, че лъжел. Как ти се струва на теб?