На сутринта откриха хората на Харт край шосето, завързани и треперещи, посрамени от историята, която трябва да разкажат. Когато новината стигна в двореца, Наш изпрати конвой да разследва случая. Уелкли уреди да изпратят букет цветя на вдовицата на Харт.
Следобед всички си отдъхнаха облекчено — най-сетне от съпругата на Тодин дойде вест, че той е жив и здрав. Тодин беше ненадминат плувец, неуязвим за студа, но през нощта бе паднала мъгла и лодката, изпратена да го намери, се бе забавила. И приятелите му се бяха притеснили, естествено.
Довлякоха капитан Харт пред Файър със съзнание, залостено като сейф и плътно затворени очи. Дни наред Файър не успяваше да изкопчи нищо от него.
— Не е изненада, че старият приятел и съратник на лорд Брокър е толкова силен — сподели тя с Муса, Мила и Нийл в стаята за разпити след поредната им среща, през която капитан Харт не я погледна нито веднъж.
— Да, милейди — кимна Муса. — Мъж като командира Брокър, пожънал толкова победи, не би избирал слаби капитани.
Файър мислеше по-скоро за личното изпитание на Брокър, за суровото наказание на крал Накс за загадъчната му простъпка, отколкото за постиженията му на бойното поле. Тя погледна разсеяно тримата си стражи, подготвили бърз обяд от хляб и сирене. Мила подаде чиния на Файър, отбягвайки очите й.
Такава беше Мила сега. След раздялата с Арчър изглеждаше някак отнесена — мълчалива и гузна, Файър, от своя страна, се опитваше да се отнася по-мило с нея и се стараеше да я държи далеч от Арчър. Двете жени не си бяха разменили нито дума по тази тема, но знаеха, че тайната им е споделена.
Прегладняла, Файър отчупи парче хляб и отхапа. Забеляза как Мила се взира в храната си, сякаш не я вижда, и изруга наум Арчър. После въздъхна и насочи вниманието си отново към капитан Харт.
След напускането на армията капитанът бе натрупал солидно богатство и постепенно бе свикнал да живее нашироко. Дали удобствата щяха да го размекнат сега?
През следващите няколко дни Файър се погрижи да почистят килията му и да внесат някои подобрения — осигуриха му хубаво легло, килими, книги, осветление, добра храна и вино и топла вода за миене; сложиха и капани за плъхове — навярно най-големия лукс. Един ден, развяла коси и в рокля с деколте по-дълбоко от обичайния й стил, Файър го посети в подземното му леговище.
Стражите й отвориха вратата, той вдигна очи от книгата да види кой е и лицето му се сгърчи.
— Знам какво правиш — каза й.
Сигурно знаеше. Но не успя да отлепи поглед от нея и Файър разбра, че е открила разковничето.
Всеки затворник би се почувствал самотен, особено ако у дома има красива жена, която предпочита по-младите мъже и виното пред съпруга си. Файър сядаше на леглото до него, когато го посещаваше. Приемаше храната, с която я черпи, и възглавничките — да си облегне гърба. Близостта й го отпускаше, но после се вкопчваха в люта битка. Дори в моменти на слабост, Харт беше силен.
Клара, Гаран и Наш попиваха наученото от Файър както морският пясък поглъща дъждовните капки.
— Все още не успявам да изкопча нещо полезно за лорд Майдог — обясняваше Файър. — Но той знае много и за лорд Джентиан, а неговите тайни не ги пази толкова ревниво.
— Съюзник е на лорд Майдог. Защо да вярваме на сведенията муза лорд Джентиан? — попита Клара.
— Възможно е Джентиан да изпраща пратеници с фалшива информация, за да заблуди Майдог, както се опитва да мами и нас.
— Възможно е — съгласи се Файър. — Но как тогава си обясняваш увереността на Харт? Той знае какви трикове ни погаждат Майдог и Джентиан, категоричен е обаче, че сведенията му за Джентиан не са от този сорт. Не ми разкрива източниците си, но съм склонна да му вярвам.
— Добре — кимна Клара. — Кажи ни какво научи, а ние ще се опитаме да съпоставим информацията.
— Джентиан и синът му Гънър щели да дойдат на север, за да присъстват на дворцовия бал през януари — подхвана Файър.
— Каква дързост! — възкликна Клара. — Впечатлена съм.
— Знаем за лошото му храносмилане. Ще го поизмъчим с пикантни ястия — изсумтя Гаран.
— Джентиан ще се престори, че се разкайва за бунтовните си намерения — продължи Файър. — Ще помоли короната да възстанови приятелските си отношения с него. Междувременно обаче армията му ще се придвижи на североизток от имението му и ще се скрие в тунелите на Големите сиви планини край Наводнената крепост. В дните след бала Джентиан възнамерява да убие Наш и Бриган. После ще препусне към мястото, където дебне армията му, и ще нападне Наводнената крепост.