— О, милейди — разплака се Мила. — О, милейди. За каква ли ме мислите!
През ума на Файър наистина пробягваха много мисли, а сърцето й бе изпълнено със състрадание. Прегърна Мила.
— Изпитвам само състрадание. Ще ти помогна, доколкото е по силите ми.
Мила се разхлипа още по-силно и се притисна към Файър.
— Билките ми свършиха — призна на пресекулки момичето.
Файър се ужаси.
— Защо не поиска от мен или от лечителите?
— Не посмях, милейди. Срамувах се.
— Защо не помоли Арчър!
— Той е лорд. Как да го безпокоя? — Сълзите давеха Мила. — О, милейди. Съсипах живота си.
Нехайството на Арчър ядоса Файър. Тя прегърна по-здраво момичето и й зашепна утешително. Мила сякаш се поуспокои.
— Искам да разбереш нещо — Файър я гледаше настойчиво. — И да го запомниш.
— Да, милейди?
— Винаги искай всичко от мен.
През следващите дни Файър усети, че е излъгала Клара. Вярно, не ревнуваше Клара и Мила за това, което бяха правили с Арчър. Ала не беше неуязвима за ревността. Макар да разискваше, да съзаклятничеше и да кроеше планове с кралското семейство, привидно съсредоточена върху бала и войната, вътрешно, в моментите на затишие, Файър се терзаеше.
Представяше си как собственото й тяло е градина с кафява пръст, приютила семе. Как ще топли семето, ако е нейно, ще го храни и ще го защитава; колко яростно ще обича тази точица дори след като напусне тялото й и разцъфне извън нея.
Когато започна да й се гади, а гърдите й се подуха, дори си помисли, че е бременна, макар да знаеше, че не е. Болката й доставяше радост. После, разбира се, кървенето се появи и разсея заблудите й — несъмнено бе изпитвала обичайните ежемесечни болежки. И се разплака сърцераздирателно, задето не е бременна, както плачеше Мила, защото е забременяла.
Тъгата я уплаши, понеже бе по-силна от волята й. Тъгата изпълваше съзнанието й с утешителни, ужасяващи мисли.
В средата на декември Файър взе решение. Надяваше се да е правилно.
В последния декемврийски ден — шестия рожден ден на Хана — момичето се появи пред прага на Файър с окъсани дрехи и разплакано. Устните й бяха разкървавени, а от дупките на панталоните й се подаваха ожулените й колене.
Файър нареди да доведат лечител. Когато се разбра, че Хана не плаче от болка, Файър отпрати лечителя, коленичи пред детето и го прегърна. Съсредоточи се да разнищи чувствата на Хана, доколкото й позволяват силите. Най-сетне проумя какво се е случило. Другите деца злорадствали, че баща й винаги пътува. Подхвърлили й, че Бриган иска да се отърве от нея. После й казали, че този път няма да се върне. Тя размахала юмруци.
С най-нежни думи, прегърнала момичето, Файър й обясни колко много я обича Бриган, колко тъгува, че я оставя сама, как идва първо при нея, щом се върне, как винаги говори за нея и с какво щастие го изпълва тя.
— Ти не би ме излъгала — кимна й Хана, когато най-после спря да плаче.
Имаше право. Затова не я успокои, че Бриган ще се върне и този път. Обещаеше ли й, рискуваше да излъже. Нямаше го от два месеца, а през последната седмица никой не бе чувал нищо за него.
Файър помогна на Хана да се изкъпе и й облече една от своите ризи с въздълги ръкави, които разсмяха Хана. Вечеряха заедно, а после, подсмърчайки от време на време, детето заспа в леглото й. Файър изпрати вест по един стражите си, та никой да не се разтревожи.
Когато долови ненадейно съзнанието на Бриган, за миг се разтрепери от вълнение. Овладя се и му изпрати мислено съобщение. Той дойде веднага при нея, небръснат и ухаещ на студ. Файър едва се сдържа да не го докосне. Обясни му какво са казали децата на Хана; лицето му посърна и се изопна от умора. Той седна на леглото, докосна Хана по косата и се приведе да я целуне по челото. Хана се събуди.
— Студен си, татко — промълви сънено, пропълзя в скута му и пак заспа.
Бриган я прегърна и погледна към Файър. Файър така се стъписа от щастието, обзело я при вида на сивоокия принц и детето му, сгушени на леглото й, че краката й се подкосиха. Отпусна се тежко на стола, който за щастие беше точно зад нея.
— Уелкли ми съобщи, че тази седмица почти не си излизала от стаите си, милейди — прошепна й Бриган. — Надявам се да не се чувстваш зле.
— Бях болна — отвърна дрезгаво Файър и прехапа език, понеже не смяташе да му казва.