Тя се усмихна, почти се засмя.
— Почувствах се по-добре. Благодаря.
Той пусна ръцете й бавно, внимателно, сякаш се страхува да не паднат на покрива и да не се търкулнат надолу. Усмихна й се нежно.
— Преди не ме поглеждаше в очите, но сега ме гледаш — каза му тя, защото си спомни и й стана интересно.
— Тогава не беше истинска за мен — отвърна й той.
Тя сбърчи чело.
— Какво искаш да кажеш?
— Присъствието ти ме поразяваше, но вече свикнах с теб.
Тя примигна, изненадана от глупавото удоволствие, което изпита при тези думи. После се присмя на себе си и на заключението му, че всъщност е обикновена.
Двайсет и втора глава
На другата сутрин Файър влезе в кабинета на Наш, придружена от Муса, Мила и Нийл, за да се срещне с кралското семейство и Арчър.
От бала ги деляха само няколко седмици, а все още обсъждаха въпроса за участието на Файър в плана за убийствата. Според Файър всичко беше ясно. Тя трябваше да ликвидира и тримата, непременно, защото по-лесно щеше да успее да подмами жертвите на усамотено място далеч от охраната им и да изтръгне сведения от тях, преди да ги убие. Гаран обаче възразяваше, че Файър не умее да борави майсторски с меча и ако единият от тримата се окаже с непроницаемо съзнание, тя щеше да свърши на върха на неговата сабя. Клара не искаше убиец без опит.
— Ще се поколебаеш — повтори отново тя днес. — Осъзнаеш ли какво всъщност означава да забиеш нож в нечии гърди, няма да го направиш.
Файър се смяташе за по-опитна от всички в тази стая, с изключение на Арчър.
— Вярно е, че няма да поискам да го направя — отвърна спокойно тя, — но наложи ли се, ще го направя.
Арчър се въсеше мрачно в ъгъла, Файър не му обръщаше внимание, защото разбираше колко е безполезно да го убеждава — особено напоследък, когато отношението му към нея се лашкаше между срам и гняв, понеже посвещава времето си на Мила и й съчувства. Той го усещаше и кипеше от яд, защото знаеше, че вината е негова.
— Не бива да изпращаме новак да убие тримата ни най-страшни врагове — упорстваше Гаран.
За пръв път, откакто бяха започнали да разискват темата, присъстваше и Бриган, за да изрази лично мнението си. Облягаше се на библиотеката, скръстил ръце.
— Очевидно тя трябва да участва — обади се той. — Според мен Джентиан няма да й окаже кой знае каква съпротива, а Гънър е умен, но в крайна сметка се подчинява на баща си. Мургда може да създаде затруднения, но сме длъжни да научим какво знае — особено къде Майдог крие армията си — а никой не би ни помогнал по-ефективно от лейди Файър. Освен това — повдигна вежди той, за да спре възраженията на Клара — лейди Файър е наясно докъде се простират уменията й. Щом твърди, че ще се справи, значи ще се справи.
Арчър се обърна към Бриган, оголил зъби, защото гневът му най-сетне си намери отдушник.
— Млъкни, Арчър! — сряза го Клара още преди да е проговорил.
— Прекалено опасно е — обади се Наш от бюрото си, откъдето се взираше тревожно във Файър. — Ти си майсторът на сабята, Бриган. Ти трябва да го направиш.
Бриган кимна.
— Добре де, защо да не го направим двамата заедно? Лейди Файър ще ги подмами на усамотено място и ще ги разпита, а аз ще ги убия и ще я защитавам.
— Само дето по-трудно ще ги убедя да ми повярват, ако ти си там — възрази Файър.
— А ако се скрия?
От другия край на стаята Арчър пристъпваше бавно към Бриган. Сега застана пред принца, задъхан от ярост.
— Излагаш я на опасност с лека ръка — процеди през зъби той. — Третираш я като инструмент и си безсърдечен като камък.
Файър се ядоса.
— Не е безсърдечен, Арчър! Тук единствен той ми вярва.
— О, аз вярвам, че ще успееш да го направиш. — Гласът му запълни ъглите на стаята като звучно съскане. — Жена, способна да инсценира самоубийството на собствения си баща, несъмнено ще съумее да убие неколцина непознати делсийци.
Времето сякаш се забави и всички други в стаята изчезнаха. Останаха само Файър и Арчър, застанали един срещу друг. Файър гледаше зяпнала Арчър. Отначало не повярва на ушите си, но после разбра — като студ, който смразява крайниците, а после се пропива до самата й сърцевина — че той наистина е изрекъл гласно думите, които бе чула.
Арчър също я наблюдаваше ококорен, смаян колкото нея. Облегна се на библиотеката и примигна да възпре сълзите си.