Мислите й се втурнаха отчаяно след него. Арчър! Бъди силен. Пази се. Обичам те.
Писмото на Бриган беше кратко.
„Милейди,
Искам да ви призная нещо. Знаех, че си убила Кансръл. Лорд Брокър ми каза в деня, когато дойдох за пръв път в дома ти. Прости му, че издаде тайната. Сподели я, за да разбера каква си и да се отнасям както подобава с теб. С други думи, разкри ми я, за да те защити от мен.
Веднъж ме попита защо ти се доверявам. Това не е единствената причина. Вярвам, че си понесла много болка заради другите. Вярвам, че си по-силна и по-храбра от повечето хора, които съм срещал. И използваш мъдро и щедро силата си.
Налага се да замина спешно за Наводнената крепост, но ще се върна за бала. Съгласен съм да участваш в плана ни, макар Арчър да греши, като смята, че това ме радва. Братята и сестра ми ще ти обяснят какво замисляме. Войниците ме чакат и пиша набързо, но съм искрен.
Твой, Бриган
П.П. — Не напускай къщата, докато Тес не ти каже истината, и ми прости, задето не я чу от мен. Обещах й и дадената дума ме задушаваше.“
Файър усети присъствието на Тес в кухнята и тръгна натам със свито сърце. Старицата впи зелените си очи в нея.
— Каква истина настоява принц Бриган да ми разкриеш? — попита тя, уплашена от въпроса.
Тес остави тестото, което месеше, и избърса длани в престилката си.
— Какъв объркан ден! — въздъхна тя. — Не го предвиждах… Застанеш ли пред мен, изгубвам ума и дума. — Тя повдигна объркано рамене. — Дъщеря ми Джеса ти беше майка, дете. Аз съм ти баба. Искаш ли да вечеряме заедно?
Двайсет и трета глава
През следващите дни Файър живееше като в унес. Да научи, че има баба, бе достатъчно изумително. Ала да усети още от първата им колеблива вечеря заедно, че баба й е любопитна да я опознае и приема с открито сърце присъствието и? Възможно ли бе душата на младо чудовище като нея, несвикнало да изпитва щастие, да побере толкова много радост?
Всеки ден вечеряше в кухнята на зелената къща с Тес и Хана. Бърборенето на Хана запълваше празните пространства в разговорите между бабата и внучката и някак си разсейваше смущението им, докато търсеха път една към друга.
Улесняваше ги прямотата и честността на Тес и умението на Файър да долавя откровеността в обърканите й думи.
— Трудно губя присъствие на духа — призна Тес на първата им вечеря с кнедли и яхния с месо от чудовищна птица. — Но ти ме порази, милейди. През всичките тези години си повтарях, че си дъщеря на Кансръл, а не на Джеса. Чудовище, а не момиче, и е по-добре да не се мяркаш пред очите ни. Опитвах се да убедя и Джеса, но тя не се съгласяваше. Имала е право. Виждам я като на живо в лицето ти.
— Къде? — полюбопитства Хана. — В кои части от лицето?
— Челото ти е като на Джеса — обясни Тес, размахала безпомощно лъжица към Файър. — И погледът ти, и прекрасната ти, топла кожа. Взела си цвета на очите и на косата й, но, разбира се, си стотици пъти по-красива от нея. А принцът ми каза, че ти вярва — додаде тихо тя. — Отначало се усъмних. Мислех го за омагьосан. Смятах, че ще се омъжиш за краля, или още по-лошо за него.
— Разбирам — кимна Файър.
Не се засегна от думите на Тес, защото беше превзета от щастие, че е намерила баба си.
Искаше да благодари на Бриган, но той щеше да се върне в двореца чак за бала. Повече от всичко й се искаше да каже на Арчър. Колкото и наскърбен да се чувстваше, той щеше да сподели радостта й, щеше да се засмее гръмко от удивление, щом научи новината. Арчър обаче препускаше някъде на запад с малоброен отряд — Клара й съобщи, че е взел само четирима войници — въвличайки се в кой знае какви неприятности. Файър реши да му опише подробно какво удоволствие е и колко е объркващо да имаш баба.
Не само тя се безпокоеше за Арчър.
— Всъщност не беше чак толкова ужасно да разкрие тайната ти — констатира Клара, забравила, помисли си сухо Файър, че тогава й се е сторило достатъчно ужасно да го зашлеви. — Сега всички сме по-спокойни, че ще участваш в плана. И ти се възхищаваме. Чудя се, милейди, защо не ни го разкри по-рано?
Файър не й отговори. Как да й обясни, че част от причината да си замълчи, е възхищението. Не й доставяше удоволствие да бъде герой за хората, които мразеха Кансръл. Не го уби от омраза.
— Арчър е задник, вярно, но се надявам да е предпазлив — заключи Клара и едната й ръка докосна разсеяно корема, докато другата прелистваше купчината скици на различните етажи в двореца. — Познава ли земите на запад? Там има дълбоки пропасти. Някои са отвори на пещери, но други са бездънни. Дано да не пропадне някъде. — Спря да прелиства за миг, затвори очи и въздъхна. — Реших да му бъда благодарна, задето е осигурил брат или сестра на детето ми. Гневът обезсилва повече от благодарността.