Файър се вмъкна в съзнанието му. То не беше стабилно място. Джентиан непрекъснато поглеждаше към балкона на Мургда. Направеше ли го, цялата му представителна обвивка се изпълваше с тревога и с особен копнеж.
Файър се запита защо, след като се притеснява толкова, лордът не е изпратил някой от хората си да следи Мургда. Предположенията на Клара бяха правилни, Файър вече познаваше съзнанието на всички от антуража на Джентиан и с лекота следеше къде се намират. Дебнеха пред вратите на различни гости на бала и край охраняваните входове на кралските покои и кабинети. Никой обаче не се навърташе край Мургда.
Мургда, от друга страна, имаше шпиони навсякъде. В този момент двама от тях душеха около Джентиан.
Джентиан взе още една чаша вино и пак погледна към безлюдния балкон на Мургда. Странно чувство придружаваше погледите. Сякаш уплашено дете търси насърчение от възрастен.
Какво насърчение търсеше Джентиан от балкона на противника си?
Внезапно на Файър й се прииска да усети какво ще се случи, ако Мургда излезе на балкона и Джентиан я види. Нямаше как обаче да я принуди да се появи там, без Мургда да разбере, че са я принудили. А после щеше да е на педя от отговора на въпроса „защо“.
Файър реши, че след като не може да се вмъкне подмолно, ще бъде директна. Изпрати послание на Мургда. Излез, бунтовна милейди, и ми кажи защо си тук.
Отговорът на Мургда последва мигновено и изненадващо — иронично, наситено удоволствие, че я предизвикват, абсолютна липса на изненада или страх, откровено желание да се срещне лично с дамата — чудовище и нескрито недоверие.
Е, помисли Файър с преднамерено нехаен тон, ще се срещна с теб, ако дойдеш на посоченото от мен място.
Удивление от предложението и презрение. Мургда не бе толкова глупава, та да падне в капан.
Не изгарям чак от такова нетърпение да те видя, милейди Мургда, та да те оставя ти да избереш мястото на срещата.
Упорит отказ да напусне твърдината, в която се е укрепила.
Очакваш да дойда в стаите ти? Не, милейди Мургда, струва ми се, че все пак няма да се срещнем.
Решимост — нужда — да се срещне с лейди Файър, да я види.
Интересна необходимост. Защо да не я използва в своя изгода? Файър задиша дълбоко да успокои нервите си, защото тонът на следващото послание трябваше да бъде съвършен — шеговит, ведър, дори леко примирен и заинтригуван, но съвсем безразличен към крайния резултат.
Да започнем с поглед аз съм на отсрещния балкон на един етаж над теб.
Подозрение, Файър пак се опитваше да примами Мургда навън.
Добре тогава, милейди Мургда. Щом смяташ, че възнамеряваме да те убием публично на зимния ни бал и да подпалим война в двореца, не излизай на балкона. Не те виня за предпазливостта, макар да противоречи на твоите интереси. Сбогом.
В отговор се разнесе изблик на раздразнение, който Файър пренебрегна. Последва високомерие и леко разочарование. Накрая — мълчание, Файър зачака. Минутите минаваха и усещането й за Мургда избледня, сякаш тя отдръпва чувствата си и се затваря плътно.
След още няколко минути — Файър тъкмо започна да замисля нов план — внезапно долови как Мургда се движи през стаите си към балкона, Файър изтика Джентиан на място, откъдето да не я вижда, но с добър обзор към балкона на Мургда. После пристъпи в светлината на свещите по парапета й.
Мургда спря пред балконската врата и надникна към Файър през стъклото. Беше същата, каквато я помнеше — ниска жена с грозновато упорито лице и с широки рамене, Файър изпита странно задоволство от силата, която излъчваше Мургда.
Реакцията на лорд Джентиан лисна Файър, сякаш я заляха с ведро студена вода. Самообладанието му се върна и той видимо се успокои.
Тя разбра защо Джентиан не шпионира Мургда и защо съюзникът на лорд Майдог — капитан Харт — е знаел толкова за Джентиан. Разбра много неща, включително защо е дошла Мургда. Бе дошла да помогне на Джентиан да осъществи плана си. Някъде по пътя Майдог и Джентиан се бяха съюзили срещу краля.
Файър разчиташе нещо и от Мургда, нещо не съвсем изненадващо. Независимо дали Джентиан се досещаше, или не, съюзничката му бе дошла и по още една причина, Файър я долови в очите на Мургда, вперени през площада в нея, и в чувството, което Мургда неволно издаваше — изумление и похот, но не обичайната похот. Тази беше студена, коварна и политическа. Мургда искаше да я открадне. Мургда и Майдог искаха да я използват — нея, чудовището — като оръжие. Искаха я от мига, щом я зърнаха миналата пролет.