Гънър се нахвърли върху баща си, сграбчи ножа, изтръгна го от ръката му и го метна към отсрещната стена. Той изсвистя по камъка и тупна върху килима със закривено острие. Файър се постара лицето й да не трепне, за да не разбере Гънър колко я е уплашил.
— Ума ли си изгуби! — извика Джентиан.
— Поне имам ум! Ти нямаш какво да губиш — озъби му се Гънър. — Ще споделяш ли още тайни с чудовището на краля? Хайде, казвай й останалото, та да й прекърша врата, като приключиш.
— Глупости! Нищо подобно няма да правиш! — сряза го Джентиан.
— Хайде, говори!
— Няма да продумам, докато не седнеш. Искам да се извиниш и да се държиш прилично.
Гънър изсумтя отвратен и застана пред Файър. Втренчи се в лицето й, а после безсрамно впи очи в гърдите й.
Гънър е нестабилен, каза Файър на Бриган. Хвърли нож по стената и го счупи.
„Можеш ли да измъкнеш още нещо за корабите? Колко са конете?“, попита я Бриган.
Преди Файър да успее да отвори уста, Гънър докосна ключицата й с показалец. Тя забрави за Бриган, за Джентиан и за двореца и насочи всичките си сили към Гънър, за да се пребори с намеренията му. Вниманието и ръката му се насочваха на долу, а щеше да изпусне безвъзвратно юздите му, ако му позволи да улови в шепа гърдите й. Защото това искаше Гънър или по-точно искаше да започне с това.
Накара все пак ръката му да се вдигне, но тя се стрелна към гърлото й и го стисна бавно. Една дълга секунда Файър остана без дъх съзнанието й гаснеше. Той я задушаваше.
— Майдог смята, че короната ще изпрати подкрепления на юг към Наводнената крепост, когато нападнем — прошепна дрезгаво Гънър и най-сетне я пусна. — Цял полк или дори два полка от Кралската армия. Щом на север останат по-малко войници, Майдог ще заповяда да запалят сигналните огньове на Мраморното възвишение. Разбираш ли, чудовище?
Мраморното възвишение — така наричаха високия бряг на север от града, Файър разбираше.
— Войниците на пикийските кораби ще видят огъня — кимна спокойно тя.
— Умница! — похвали я Гънър, пресегна се отново към гърлото й, ала размисли, сграбчи я за косата и дръпна. — Огънят е сигнал да акостират и да нападнат града.
— Града… — прошепна Файър.
— Да. Този град, Кралския град. Защо не? Няма по-подходящ момент. Наш ще е мъртъв. Бриган ще е мъртъв.
— Иска да каже, че утре ще ги убием — уточни Джентиан, наблюдавайки предпазливо сина си. — Планирали сме го. Ще има пожар.
Гънър дръпна много силно косата на Файър и изгледа свирепо Джентиан.
— Аз й обяснявам, татко аз решавам какво да й кажа аз отговарям за нея.
Пак я улови за гърлото и я притисна към тялото си, грубо и противно. Борейки се за глътка въздух, Файър потърси спасение по най-традиционния начин — посегна към слабините му и стисна в шепа каквото успя да докопа. Гънър изпищя и тя понечи да се вмъкне в мислите му, но собственото й съзнание приличаше на балон — меко и празно — без заострени ръбове, без нокти, с които да хваща. Гънър отстъпи задъхано назад. Юмрукът му се появи изневиделица и се стовари върху лицето й.
За миг тя изпадна в несвяст. После се съвзе и усети вкус на кръв и познатата болка. Килимът. Лежа на килима, помисли си. Лицето й пламтеше, главата й агонизираше. Раздвижи устни. Челюстта й беше непокътната. Размърда пръсти. Ръцете й бяха невредими. Бриган?
Той й отговори.
Добре, помисли изтощено Файър. Умът ми е непокътнат. Протегна съзнанието си към другата част на двореца.
Бриган обаче се опитваше да й обясни нещо. Тревожеше се. Чул шум. Бил на балкона над нея, готов да слезе, щом го извика.
Файър осъзна, че също чува шум. Изви глава настрани и видя Джентиан и Гънър да си крещят и да се блъскат — единият достолепен и разгневен, другият — със страховит безумен поглед, който й припомни защо е в тази стая. Надигна се на лакти и се изправи на колене. Изпрати въпрос на Бриган.
Искаш ли да разбереш още нещо за Майдог?
Не искаше.
Тя стана, залитна и се подпря на дивана. Затвори очи, докато болката в главата й стане по-поносима. Слизай тогава. Разпитът приключи. Те се бият. Видя как Гънър блъска баща си в стъклената врата на балкона. Сега се боричкат точно пред балкона.