После, понеже Бриган щеше да дойде и да се изложи на риск, тя вдигна глезените си един по един към ръцете — защото подозираше, че ако го направи по обратния начин, пресягайки се надолу към краката, главата й ще падне и ще се търкулне нанякъде — и извади ножовете от каниите им. Пристъпи към борещите се мъже, твърде заети да забележат нея или ножовете в ръцете й. Избърса окървавеното си лице в красивия си пурпурен ръкав, олюля се и зачака.
Не чака дълго. Усети Бриган и го видя почти едновременно. Той отвори с трясък вратата на балкона и Джентиан залитна през процепа. След миг се появи отново, но съвсем различен, защото съзнанието му го нямаше, сега беше само тяло, а от гърба му стърчеше кама. Бриган го блъсна да го отмести от пътя си и да препречи пътя на Гънър, за да го нападне със сабята си.
Беше ужасно да наблюдава как Бриган убива Гънър. Халоса го по лицето с дръжката на сабята толкова силно, че промени формата му. Събори го на земята с безучастно и съсредоточено изражение и заби острието в гърдите му. Това беше всичко — светкавично и жестоко. После се втурна загрижено към нея, помогна й да седне на дивана, намери кърпа за лицето й — прекалено бързо и тя не успя да възпре ужаса, който му изпращаше.
Той го усети и го разбра. Лицето му помръкна. Огледа безстрастно раните й.
Тя го улови за ръкава.
— Уплаших се — прошепна му. — Просто се уплаших.
В очите му проблесна срам. Тя стисна по-здраво ръкава му.
— Няма да ти позволя да се срамуваш пред мен. Моля те, Бриган. Ние си приличаме. Само че това, което правя аз, не изглежда толкова ужасно.
И, добави тя, разбирайки смисъла на думите едва след като ги изрече, дори тази част от теб да ме плаши, съм длъжна да я харесвам, защото е част от теб и ще те пази в битките. Искам да си жив. Искам да убиваш онези, които искат да те убият.
Бриган не отговори. След миг обаче докосна лицето й нежно, без да отбягва погледа й, и тя разбра, че е приел думите й. Той прочисти гърло.
— Носът ти е счупен — уведоми я. — Мога да го наместя.
— Добре… Бриган, отвън има шахта за пране. Трябва да намерим чаршафи или нещо друго, за да увием телата. Ти ще ги пренесеш до шахтата и ще ги хвърлиш в нея. Ще помоля Уелкли да отпрати всички прислужници от най-северната пералня и да се подготви да разчисти кашата. Нямаме време за губене.
— Да, добър план — кимна Бриган и я хвана здраво за тила. — Не мърдай.
После направи нещо на лицето й, което болеше много повече от удара на Гънър. Файър извика и го заналага с юмруци.
— Стига, стига… — Пусна лицето й и улови ръцете й, но тя все пак успя да го удари по главата. — Съжалявам, Файър. Готово е. Полегни, докато аз се оправя с телата. Почини си, за да ни преведеш през това, което ни остава до края на нощта.
Той се изправи и изчезна в спалнята.
— До края на нощта… — прошепна Файър с просълзени от болката очи. Облегна се на дивана и задиша дълбоко, докато болката намаля и стана равномерна, присъединявайки се към ритъма на натрапчивото туптене в главата й. Бавно, меко тя накара съзнанието си да обиколи двореца и околността, досягайки Мургда, хората на Мургда и Джентиан, съюзниците им, Куислам и съпругата му. Откри Уелкли и му даде указания.
В устата й имаше кръв. Кръв се стичаше и в гърлото й. Точно когато усещането стана непоносимо отвратително, Бриган се появи до нея, преметнал чаршафи през рамо — Остави на масичката пред нея купа с вода, чаши и кърпи. Отиде до телата на Джентиан и Гънър и се зае да ги увие. Файър си изплакна устата и отново обходи мислено двореца.
За миг някъде в периферията на възприятията й се мярна ум, който й се стори особен, не на място. Около двореца. В зелената къща? Какво беше това? Чувството изчезна и тя не успя да го долови отново. Обзеха я отчаяние, тревога и изтощение. Погледна как Бриган увива тялото на Гънър в чаршафа — с потъмняло от синините лице, с ръце и ръкави, подгизнали от кръвта на Гънър.
— Враговете ни имат числено превъзходство — каза тя. — Навсякъде.
— Обучавах войниците си с такава нагласа — отвърна с равен тон той. — А благодарение на теб и на двата фронта ще се възползваме от елемента на изненадата. Тази нощ направи повече, отколкото се надявахме. Вече изпратих съобщения на север до Трети и Четвърти полк. Не след дълго двата полка и повечето подкрепления ще се съберат на брега на север от града и Наш ще ги предвожда. Изпратих цял батальон на Мраморното възвишение да охранява сигналните огньове и да залавя пратениците на Майдог. Щом Трети и Четвърти полк заемат позиция, ще запалим огньовете. Армията на Майдог ще слезе на сушата, без да подозира нищо, и ние ще ги атакуваме. Морето ще отреже пътя им за отстъпление. Те са повече от нас, но ние имаме повече коне — побрали са най-много четири-пет хиляди коня на корабите, а и конете им няма да са в състояние да участват в сражение след няколкото седмици в морето. Това ще ни улесни. Ще компенсира навярно несъобразителността ни. Чудно как не проумяхме, че Майдог се е съюзил с пикийците заради корабите им!