Канейки се да се насочи към най-голямата барака, Малоун се сблъска с брадат мъж, тъкмо излизащ от вратата, облякъл работни дрехи, с мръсен парцал в ръка.
С елементарните си познания по френски Чейс измърмори някакво извинение, добавяйки:
— Търся Хари Локхарт.
Човекът вдигна ръце в недоумение.
— Хари Локхарт — повтори Малоун, забелязвайки с крайчеца на окото си озадачения поглед на Сиена върху себе си. — Познавате ли човек на име…
Недоумението, по лицето на мъжа не се разсея и Малоун се отказа.
— Говорете на английски, мосю. Не разбирам вашия френски. Не познавам никого на име Хари Локхарт.
— Но той трябваше да ме чака тук!
Изпитателният поглед на Сиена не помръдваше от лицето му.
— Сигурен ли сте, че сте дошли именно на летището, което ви трябва? — попита французинът.
— А има ли и други наоколо?
— Не.
— Значи съм точно на това, което ми трябва.
— Тече ви кръв, мосю.
— Какво?
— Лицето ви. Тече ви кръв.
Малоун бе мислил, че е пот. За миг се уплаши да не са го улучили. После разбра, че кръвта тече от шева на бузата и от хваналите тънка коричка рани по устните. Бяха се отворили отново.
От бараката излязоха още двама души. Те също бяха облечени в работни дрехи и макар че единият изглеждаше малко по-едър от другия, си приличаха като братя.
Брадатият се обърна към тях и ги попита нещо на френски.
Чули името Хари Локхарт, те поклатиха отрицателно глави и впериха изненадани погледи в лицето на Малоун.
„По дяволите, Джеб — каза си Чейс, — нали обеща, че ще бъде тук!“
— Какво е станало с вас? — попита брадатият. — Да не идвате откъм тези експлозии, които чухме преди малко?
Сиена непрекъснато обръщаше поглед назад към нивата, откъдето бяха дошли.
— Не можем да чакаме повече. Ако тоя тип Локхарт го няма да ни помогне… — Тя понечи отново да хукне.
Малоун заговори бързо на французина:
— Идвал ли е някой през последните две седмици, който да ви е казвал, че е тук, за да чака Чейс Малоун?
— Не, мосю. Единствените, които идват тук, сме ние тримата и още един-двама души от района, които обичат да карат стари самолети.
„Копеле такова! А уж се закле, че ще ме измъкнеш, Джеб!“
Погледът на французина се вдигна към небето, откъдето долетя отчетливото чаткане на приближаващ се хеликоптер.
О, не!, изпъшка мислено Малоун. Бързо свали златния си ролекс от ръката и го сложи в ръката на брадатия.
— Този часовник струва шест хиляди долара. А сега ми покажи с каква бързина можеш да вдигнеш самолета си във въздуха.
16.
Стигнал до средата на нивата, Беласар се спря, като чу накъсания звук от паленето на малък самолетен двигател, който веднага след това премина в равномерно пърпорене. Двигателят постепенно набра обороти и по всичко личеше, че всеки момент самолетът ще излети. „О, не! — побесня от гняв той, втурвайки се отново напред. — Ако Сиена и Малоун са в този самолет…“
Двигателят достигна пълната си мощност, после шумът започна да се мести по пистата. „Изтървах ги“, помисли си вбесен Беласар и задъхан, се спря. Влажната от пот бяла риза лепнеше по тялото му. Той насочи пистолета си над бараките, хората му последваха примера му и всички зачакаха машината да се появи над покривите на бараките, за да стрелят по нея. Знаеше, че намерението му е безразсъдно, защото на летището сигурно има свидетели. Освен това можеше да убият Сиена или Малоун, вместо да ги принудят да кацнат отново. Но, за бога, трябваше да направи нещо. Не можеше да стои и да гледа как Малоун отлита с жена му.
17.
Потър видя димящите останки от хеликоптера и трите джипа, два от които смачкани, а вратите на третия — отворени, сякаш ония, които са били вътре, са изхвръкнали бързо от него. Сцената му напомни за последиците от една засада на Балканите преди около месец. Къде беше… Тъкмо се канеше да каже на пилота да не се приближава много, когато клетъчният му телефон иззвъня.
— Намирам се в съседната долина! — прогърмя гласът на Беласар. — Тук има писта! Сиена и Малоун са в един самолет и всеки момент ще излетят.
Докато Беласар му нареждаше какво да прави, Потър изпадна в необичайна за него еуфория. Хеликоптерът увеличи скоростта си, мина над билото и пред тях веднага се откри пистата. А също и току-що отделящият се от нея малък самолет. Въпреки че машината бързо набираше скорост, турбодвигателите на хеликоптера бяха по-бързи и Потър почувства мощта им, приятно притиснат в облегалката от ускорението.