Брет не й обърна внимание. В мига, в който погледът му срещна този на Сторм, го прободе толкова силно желание, че то се изписа на лицето му. Успя да отклони очи от Сторм и изведнъж осъзна колко е груб.
— Пунш, скъпа? — запита той Лиан, чудейки се, очарован, защо горната част на гърдите на Сторм е със същия златист цвят, както и ръцете и лицето й. Къде всъщност свършваше този необикновен тен? Бяха ли гърдите й бели под роклята?
Рандолф пристъпи към нея с нескрит възторг в очите.
— Сторм, сякаш цяла вечност съм чакал този миг! — Той пое ръката й и я целуна.
Сторм порозовя.
— Аз също — каза тя. Учтива, безвредна лъжа. Марси й хвърли развеселен поглед.
— Наистина ли? — попита младежът с надежда. — Надявам се, че част от нетърпението ви е било свързано и с желанието да ме видите.
Сторм се засмя — богат, топъл звук, който изпълни стаята.
— Знаете, че е така.
Рандолф повдигна ръката й и отново я целуна.
— Може би по-късно ще можем да се поразходим из градината.
— С удоволствие — отвърна тя.
Брет, който се беше приближил и стоеше зад нея, помръкна. Тя флиртуваше с Рандолф и това не му харесваше — ама никак. Преди обаче да успее да обели и дума, Сторм се оказа заобиколена от останалите петима ергени, всичките нетърпеливи да се запознаят с нея. Марси започна да ги представя и Сторм отплува с тях настрани, сред талази блясък и галантност.
Марси забеляза мрачното изражение на Брет, пое ръката на съпруга си и двамата се приближиха до него.
— Предполагам, че останалите запознанства ще трябва да почакат — каза тя.
— Протежето ти вече жъне голям успех, мила — промълви Грант и нежно я целуна по бузата. Марси засия.
— Рандолф посещавал ли я е? — почти изръмжа Брет. Лиан още висеше на лакътя му. Той усещаше, че е неучтив към нея, но от влизането на Сторм не бе в състояние да дари компаньонката си с особено внимание.
— Изведе я на езда — отвърна Грант. — Мисли, че е най-красивата жена, която някога е виждал.
— Брет, хайде да танцуваме — побърза да каже Лиан, изписвайки на лицето си усмивка на победителка. Брет кимна безмълвно и я поведе към дансинга за един грациозен валс.
— Боже, как мразя да виждам Брет с тая суетна глупачка — промърмори Грант.
— Грант, бъди великодушен. Лиан не е виновна. Тя не може да не бъде това, което е. И аз щях да съм такава с родители като нейните. О, Сторм танцува!
— Никога нямаше да станеш такава — нежно прошепна Грант и отново я целуна, този път не толкова целомъдрено.
Сторм едва събираше мислите си. Едва дишаше. Беше приела да танцува с червенокосия само за да се избави от огромната група мъже, струпали се около нея, но вече съжаляваше. Краката я боляха ужасно. Можеше донякъде да ходи, без това да й личи, но в танцуването беше зле — поне в този вид танци. Дай й на нея някоя грубичка тексаска мелодия с викове и тропане на крака! Лентата на главата още я бодеше, а корсетът неудобно я стискаше. Не можеше да си спомни вече името на партньора си.
Когато го настъпи, й се прииска да умре.
— Извинете.
— Всичко е наред — отвърна той.
— Моля ви се — отчаяно каза Сторм, след като отново пропусна една стъпка, — може ли да спрем?
— Разбира се — отговори той, след като тя го настъпи отново.
Сторм се отдалечи от него, почервеняла от притеснение. Нямаше повече да танцува. Скри се от групата младежи, които се бяха поразпръснали в нейно отсъствие, но сега отново я чакаха като хрътки дивеч. Тя се отправи към Пол, който разговаряше с една възрастна двойка.
— Забавляваш ли се, Сторм? — попита той.
— Да — излъга тя, опитвайки се да забрави как се беше изложила на дансинга. Видя Брет, който си пробиваше път към тях — към нея, осъзна тя с непогрешим инстинкт. Въпреки че изглеждаше спокоен и самоуверен, тя усети решителността във високата му, мускулеста фигура. В душата й се надигна гняв и паника.
— Сторм — каза той, посягайки към ръката й, облечена в къса черна ръкавица. — Колко прекрасно изглеждате тази вечер. — Той целуна кокалчетата й и докосването му сякаш премина през плата на ръкавицата. Тя го изгледа ядосано и издърпа ръката си. Той се засегна.
— Благодаря ви — каза ледено тя със студен син пламък в очите.
— Засегнал ли съм ви с нещо? — попита хладно той.
Тя вдигна вежди, без да осъзнава колко властно изглежда така.
— Разбира се, че не — отвърна Пол вместо нея, тупайки Брет по рамото. — Как си, Брет? Виждам, че тази вечер си довел Лиан.
Сторм веднага се връцна и ги остави, без да я интересува, че е непростимо груба и отказа дори да изслуша мъжа, който бе накарал Пол да й забрани да язди сама. Но да прави такива широки крачки, се оказа грешка. Нежното токче се подхлъзна и тя щеше да падне, ако Грант Фърлейн не се беше пресегнал да я хване в последния момент.