— Радвам се да те видя, Ранди — каза той, гледайки Сторм. Това не й хареса. Изведнъж усети колко близо е до Рандолф и че едната му ръка е обвита небрежно около раменете и. Дойде й безумната мисъл, че Брет ги е проследил. За един дълъг миг двамата мъже се гледаха твърдо в очите, подобно на два жребеца, готови да се хвърлят в битка. Сторм въздъхна и се отдръпна от Рандолф. Добра се до каменната пейка и се свлече върху й. Изстена и започна да развързва обувките си.
— Сторм — каза Рандолф, приближавайки се до нея, — дай аз.
— Не мога да ги търпя и миг повече — извика тя.
Той коленичи и изу едната й обувка.
— Ох!
Той разтри стъпалото й между широките си длани.
— По-добре ли е?
Очите й се напълниха със сълзи.
— Едва ли ще мога да ходя вече. — И двамата се усмихнаха. Докато Рандолф сваляше и втората й обувка, тя вдигна поглед към Брет и Лиан, които ги гледаха. Брет изглеждаше вбесен, а Лиан — невярваща. Сърцето й запрепуска.
— Брет, мисля, че те искат да са сами — предположи Лиан и го дръпна за ръката.
— Вероятно, но няма да позволя Сторм да изгуби репутацията си — не и още сега — изръмжа Брет.
Сторм ахна.
— Какво? — Рандолф скочи.
— Брет! Познаваш ме достатъчно добре. Ако не ми беше толкова добър приятел, щях да те ударя още сега!
— О, съжалявам — каза Брет тихо, саркастично. — Излязохте заради чистия въздух — не заради целувките на дамата.
— Точно така — процеди Рандолф през зъби.
— Хайде, Брет — каза Лиан. — Не ти е работа да се месиш.
— Обуй си обувките, Сторм — нареди грубо мъжът. Не искаше да размишлява защо беше така бесен. — Влизаш вътре.
Тя се изуми, после побесня и скочи.
— Как смеете да ми се разпореждате!
Лиан ахна. Брет се усмихна.
— Сложете си обувките — каза тихо той. — Всички ще влезем заедно. — Проклет да бъде, ако я остави тук насаме с Рандолф.
— Той е прав — каза младежът. — Стоим навън твърде дълго. Марси всеки миг ще дотича.
Сторм обаче кипеше от гняв.
— Не, Рандолф. Отказвам да ми бъде нареждано какво да правя. Зад гърба ми той ме изпорти на Пол и провали ездата ми, а сега изниква тук и ми се разпорежда! А, не! — Тя викаше, почти агонизирайки от усилието да си поема дъх. Брет се пресегна и сграбчи китката й.
— Е, ще трябва да ви обуем, Сторм. За мен ще е удоволствие да се заема с тази задача.
— Брет! — протестираха едновременно Лиан и Рандолф.
— Свалете си ръцете от мен! — изкрещя Сторм.
— Сложете си обувките.
Тя го зашлеви със всичка сила. Плесницата отекна в нощната тишина. Брет не пусна ръката й. Гледаше я, стъписан, но изведнъж я придърпа към себе си, здраво стискайки китките й, и я притисна със всички сили към твърдото си тяло. Разтърси я. Лицето й беше пребледняло. Тя го погледна и той изпита безумното желание да я зацелува брутално, докато тя не го помолеше за още.
— Не мога… да… дишам… — прошепна тя мъчително. И изведнъж се свлече в обятията му.
— Господи боже мой! — изкрещя Рандолф. — Какво направи!
— Тя припадна — каза Брет с насилено спокойствие. Вдигна я на ръце и се отправи към къщата, подмина вратите към салона и тръгна към библиотеката на Грант. Вътре светеше слаба светлинка, а вратата беше отключена.
Рандолф побърза да я отвори и Брет влезе, като внимателно положи товара си на канапето.
— Проклети корсети — каза гневно той и небрежно разхлаби връзките на гърба й.
— Върви по дяволите, Брет — извика Рандолф.
Брет коленичи край Сторм и повя на бледото й лице.
— Тя няма нужда от корсет — каза той. След това попита с лошо предчувствие: — Къде е Лиан?
— Не знам. Ще ида да доведа Марси и да потърся някакви ароматни соли.
Но преди да успее да излезе, вратата се отвори рязко и Марси, Грант и Пол влетяха в стаята.
— Мили боже, какво се е случило? — извика Марси.
— Какво се е случило, по дяволите? — изрева Пол, забелязвайки развързания корсет на братовчедка си и босите й крака.
— Тя припадна — обясни спокойно Брет.
Лиан каза, че е била в градината с разкопчани дрехи, а сега е в безсъзнание — гневно каза Пол. — Кой е виновникът? Ще го усмъртя!
— Успокой се — каза Грант. — Нека Брет обясни.
— Тя си беше свалила обувките, Пол, защото я боляха краката — каза той сухо. — Не мисля, че осъзнаваше колко неприлично е това. Аз развързах корсета след като тя припадна.
— Тя не е привикнала към корсетите — каза загрижено Марси. — Грант, иди и накарай Лиан да престане с грозните си клюки.
Грант кимна и излезе точно когато Рандолф се връщаше със солите. Сторм изстена. Брет, все още на колене, посегна, без да мисли, да погали лицето й. Кожата й беше невероятно нежна. Марси веднага застана до тях и го отдръпна, хвърляйки му предупредителен поглед.