— Никога не съм и сънувала, че едно място може да изглежда така — прошепна Сторм. Марси се опита да се успокои. Не искаше Сторм да забележи, че нещо не е наред.
— Това е едно от най-елегантните заведения в Сан Франциско. Реших, че ще ти хареса.
Сторм се усмихна.
— Просто не мога да повярвам.
Скоро ги настаниха на една овална маса за четирима до прозореца, който гледаше към улицата. Сторм прекара доста време в изучаване на менюто, абсолютно възхитена. Приятелката й се наведе напред.
— Имаш ли нужда от помощ с това нещо? — попита тя, след което с периферното си зрение забеляза приближаващия се Брет.
— Просто не мога да реша — каза Сторм и широко се усмихна. — Всичко звучи толкова добре.
— Може би аз бих могъл да помогна — намеси се Брет.
Сторм ахна и вдигна очи. Той стоеше там с топъл поглед и меко изражение на лицето. Тя веднага се изчерви.
— Добър ден, дами — каза той, хвърляйки къс поглед към Марси, след което отново погледна към Сторм. — И двете сте зашеметяващи днес.
Марси се усмихна. Знаеше, че комплиментът не е отправен към нея.
— Може ли? — Той придърпа един стол между двете.
— Моля — каза Марси.
Сторм замръзна.
— За какво имате настроение, Сторм? — попита той, без да сваля очи от лицето й. — Въпреки че, колкото и надуто да звучи, всичко в менюто е добро.
— Не знам — промълви Сторм, стресната от учтивостта му и от начина, по който я гледаше. Искаше й се да не му обръща внимание или пък още по-добре, да му каже да се маха, но разбра, че спрямо Марси това щеше да е ужасно грубо — тя беше негова добра приятелка.
— Опитай сьомгата. Яла ли си някога сьомга? Това е сладководна риба, която докарваме с кораби от север. Много е хубава.
— Ще взема фазан — каза Сторм, остави менюто и се загледа през прозореца.
— Сторм! — извика Марси, неспособна да повярва, че момичето е толкова грубо.
Лицето на Брет потъмня от изблик на гняв. За миг той не можеше да говори.
— Бих искал искрено да ви се извиня за всичко, което съм направил, за да ви обидя вчера — каза той накрая. Сторм го погледна за миг и кимна. Видя, че гневът му се усили. Погледна Марси и осъзна, че тя е огорчена и стресната заради нея. Успя да оформи лека усмивка на устните си.
— Благодаря ви. Приемам извиненията. — Отново се загледа през прозореца, защото не искаше Марси да разбере, че е излъгала. Беше твърде сърдита, за да приеме извиненията наистина.
— Благодаря — каза хладно Брет. — Може би тогава ще можем да започнем отначало?
Тя се принуди да го погледне. Лицето му беше сериозно и мрачно.
— Но разбира се.
— Добре. Хайде да пояздим утре. Ще ви се обадя в два следобед.
Сторм се ококори.
— Но…
— Чудесна идея, Брет — прекъсна я Марси. — Така ще можете да изгладите каквито конфликти има между вас. В два е чудесно. Така Сторм ще успее да отдели внимание и на сутрешните си ухажори. — Тя му се ухили.
— Добре. Значи се разбрахме — каза той и стана. — Приятен обяд, дами.
Сторм погледа високата му, широкоплещеста и елегантна фигура, отдалечаваща се от масата им. След това се обърна към приятелката си.
— Не искам да яздя с него. И какви са тия сутрешни ухажори?
— Но ти обичаш да яздиш. Остави го да си мисли, че вече си имаш ухажори. Пък и сигурно скоро наистина ще имаш. — Тонът й стана наставнически. — И помни, че каквото и да става, една дама никога не се държи грубо. Държанието ти преди малко беше много неподходящо.
Сторм почервеня виновно. Тя харесваше Марси. Държеше на приятелството и одобрението й.
— Извинявай — каза тя възможно най-разкаяно.
— И нищо няма да ти стане, ако отидеш на езда с Брет — добави Марси. — Може би даже ще се забавляваш.
— Много се съмнявам — избърбори Сторм, преди да успее да се спре. Като видя изражението на другата жена, добави: — Но ще се опитам.
Няколко минути по-късно, след като поръчаха, сервитьорът им донесе бутилка френско шампанско.
— Но ние не сме поръчвали шампанско — почуди се Марси.
— С комплименти от заведението, мадам. — Келнерът отвори бутилката с пукот и наля две чаши.
— Нищо не разбирам — промълви Сторм.
— Този хотел е заведението — обясни й Марси.
— Но защо ще ти пращат шампанско?
— Мисля, че то е за теб — небрежно отвърна Марси. — Хотелът е собственост на Брет.
Сторм зяпна.
Кой знае защо, Сторм не можа да заспи тази нощ.
На следващата сутрин беше превъзбудена, нервна и трепереше. Все мислеше за Брет. Ако и да беше конте, трябваше да се признае, че е красив. Разбира се, бе безгранично възмутена, че се беше възползвал от вчерашната ситуация и беше получил разрешение да иде с нея на езда. Ако Марси не беше там, Сторм щеше да му каже точно какво мисли за него и подмолните му кроежчета.