— Пол? Ти каза ли им нещо?
— Реших да го оставя на теб.
Тя преглътна. Това беше избор и изведнъж й се стори единственият възможен. Как можеше да провали семейството си? Вместо това можеше да се престори, че се е влюбила безумно и родителите й щяха да са тъй доволни, особено след като Брет е добра плячка. Никога вече нямаше да живее със семейството си. Никога вече нямаше да живее в Тексас. Но щеше да ги посещава. Съпругата на Брет… Нямаше да се налага да заминава, без да го види повече…
— Той наистина ли иска да се ожени за мен? — попита тя под пелена от сълзи. Пол се приближи до нея.
— Така, така — каза той, потупвайки я по рамото. — Знам, че последните няколко седмици не бяха лесни за теб. Много хора са започнали брака си с по-малко от любовта, която вие изпитвате един към друг. Сторм, ти нахлу в града и отнесе ергена, преследван от всяка една жена наоколо, и то с години! И всичко това само за две седмици!
Сторм се поусмихна. Звучеше като комплимент. Но все още не можеше да си представи Брет да се съгласява да се ожени за нея; проклятие, той беше толкова властен, толкова арогантен, толкова самовлюбен…
— Трябва да призная — каза Пол с овча усмивка, — че по-разказах едно-друго в писмото до родителите ти.
— Това реши нещата. Щяха да мислят, че тя и Брет са се влюбили отчаяно само за две седмици и той е най-харесваният ерген в града.
— Съгласна съм — каза тя.
8
Въпреки че Марси идваше всеки ден, за да й помага да събере чеиза си, Сторм не видя Брет дори веднъж през седмицата преди сватбата. Той не й прати и една бележка, и едно писъмце, нищо. На Сторм се стори странно — сякаш всичко беше нагласено, сякаш венчавка нямаше да се състои наистина. Посетиха я няколко човека, които й пожелаха много щастие, както и няколко опечалени ухажори, между които и Рандолф, който мрачно я попита дали обича Брет. Сторм се изчерви, неспособна да отговори — какво можеше да му каже? Рандолф изтълкува мълчанието й като съгласие, тъжно й пожела всичко най-хубаво и си тръгна. Нито една жена не й дойде на гости.
В четвъртък, два дни преди венчавката, Сторм се почувства готова да повдигне въпроса за годеника си.
— Марси?
— Съвършена е! — възкликна Марси, оглеждайки облечената в сватбената си рокля Сторм. — Стои ти идеално.
— Виждала ли си Брет?
Марси се намръщи, докато мадам Ламот нареждаше на Сторм да вдигне ръце.
— Ами, да, видях го.
Сторм свали ръцете си и мадам каза, че могат да свалят роклята. Веднага сръчни пръсти се заеха да я разкопчават.
— Марси — каза Сторм с треперещ глас, след като мадам си беше тръгнала.
— Хайде да поговорим — отвърна Марси и я отведе до канапето. Сторм пое дълбоко дъх.
— Просто не мога да повярвам, че всичко това е истина! Истина ли е? Може би той е променил решението си. Не съм го срещала от седмица. Ако ме зареже пред олтара, ще умра. Не мога да понеса още едно унижение, просто не мога.
Марси я прегърна.
— Той няма да те зареже, Сторм. Решил е да се ожени за теб.
— Наистина ли? Той ли каза така?
— Да. — Марси реши да не се впуска в подробности. Тя и Грант бяха в течение на цялата история. Брет беше бесен, че могат да му наложат запор — никога не го бяха виждали толкова гневен. Беше сигурна, че това е причината да се държи настрана, както и че той нямаше други чувства към Сторм освен плътското влечение. Поне той казваше така. Марси не знаеше какво да мисли. Тревожеше се за Сторм, но в същото време тя и Брет така добре си подхождаха — и двамата бяха толкова красиви и непокорни. Но пък и двамата бяха горди и инатливи; този брак щеше да е буреносен. Беше натъртила на Брет, че се надява той да се отнася добре със Сторм. Той само се беше засмял. Този смях беше я стреснал, но тя знаеше, че Сторм, въпреки че е ранима, и сама може да се грижи за себе си. Може би Брет скоро щеше да попадне под чехъл. В крайна сметка тя още не можеше да повярва, че той компрометира Сторм така. Е, Брет знаеше по-добре. Имаше любовници — не беше мъж, който би съсипал едно добро момиче. Това, че Сторм го караше да изгуби контрол над себе си и здрав разум, беше добър знак. Така поне се надяваше.
— Не знам, Марси — каза Сторм. — Известно време си мислех, че Пол си е измислил, че Брет иска да се оженим.
Марси се въздържа да спомене за заплахите на Пол. Чувствителното момиче нямаше да се зарадва, ако разбереше, че Брет не иска да се жени за нея. Тя приглади косата си.
— Брет може би е много зает, също като теб.
Сторм сведе поглед към ръцете си.
— Така ми се иска това никога да не се беше случвало. Ако не бях идвала в Сан Франциско…