— Глупости — рязко отвърна Марси и стана. — Не можеш да промениш станалото. Ела, облечи се. Мисля, че свършихме достатъчно за днес. Искаш ли сладолед?
Сторм се усмихна лекичко. Само да не беше толкова нервна, толкова уплашена. Още не можеше да се освободи от чувството, че Брет ще я остави да го чака пред олтара. Ужасна мисъл. Миналата нощ го сънува. Кошмар. Тя потръпна.
Беше писала на родителите си. По-голямата част от писмото беше лъжа, целяща да ги направи щастливи. Беше им писала, че харесва Сан Франциско, че има много приятели, че баловете са чудесни. Беше им описала новия си гардероб така, сякаш обичаше елегантните рокли. Беше се похвалила с шестимата си обожатели. След това беше хвърлила бомбата, осведомявайки ги, че ще се жени за Брет. Следващият ред беше най-труден. Беше им писала, че са влюбени. Ха! Та те едва се понасяха! Беше им описала Брет:
Той е висок като татко, много-много тъмен, с черна коса и черни очи. Може би най-красивият мъж в Калифорния. Силен е толкова, колкото е и висок, елегантен, но без да е натруфен. Всъщност е някакъв испански благородник, креол. Всички млади дами го преследват от години. Той е преуспяващ предприемач — притежава най-невероятния хотел, който можете да си представите! Вътре няма тавани! Всички стаи са наредени в квадрат около центъра и всичко е бяло и златно. Колоните приличат на мраморни. Никога не съм виждала нещо толкова величествено; като палат е. Брет сам го е измислил и построил. Марси ме заведе там на обяд на втория ми ден в града. Срещнах Брет в деня, в който пристигнах. Помниш ли го, татко? Онзи, който беше облечен в черно и ми целуна ръка. Когато обядвахме, той изпрати на масата ни бутилка френско шампанско. Марси каза, че било за мен. Разбира се, аз не й повярвах…
Сторм препрочете писмото и се изненада, когато откри, че звучи, сякаш тя наистина е влюбена в Брет. Никога не беше предполагала, че е такава изпечена лъжкиня. Сякаш направо умираше за него. Реши да не променя нищо. В крайна сметка беше постигнала впечатлението, което бе целяла. Изпрати писмото заедно с това на Пол.
Венчавката се състоя в събота сутринта в големия салон. Единствените свидетели бяха Марси и Грант. Нямаше музика. Пол просто преведе Сторм през стаята под ръка. Брет стоеше, обърнат настрани, наполовина към свещеника. Грант застана до него като кум, а Марси — от другата страна. Всички се обърнаха към Сторм. Тя поруменя. Брет беше последният, който я погледна.
Но беше единственият, когото тя виждаше.
Беше, разбира се, безумно красив и мъжествен в черния си костюм с червено цвете в бутониерата. Лицето му обаче беше като неразгадаема маска. Сторм го погледна в очите, докато се приближаваше до него и почувства прилив на страх. Очите му бяха безизразни и студени. Стори й се, че открива презрение в тях. Това я порази. Краката й омекнаха, но Пол я задържа. След това Брет сякаш се промени, просветна и тя се успокои. Но след това разбра, че тази кратка светлина върху лицето му, която вече изчезваше, е искра на горещо желание. Стори й се, че припада.
Пол я предаде на Брет, който пое ръката й и я погледна в очите. Сторм видя и почувства, че е ядосан. Не разбираше. Беше толкова объркана, слаба и замаяна, беше й лошо. Дори не чуваше какво им говори свещеникът. Мъжът, който държеше ръката й, изцеди от тялото й всички чувства, освен усещането за неговото силно, опияняващо присъствие.
Ръката на Брет беше гореща, корава и здрава. Помежду им се насъбра жега и сърцето й заби по-силно. Усещаше топлия му, горист, мускусен аромат, много мъжествен. Профилът му беше суров, устните му — стиснати.
След това тя чу собствения си глас, който повтаряше клетвите, мек и прелъстителен. Тонът на Брет беше силен и решителен. Грант му подаде пръстен, халка от бледо злато, която той надяна на пръста й. Сторм я гледаше с невиждащи очи през воал от сълзи.
Той повдигна брадичката й и я стресна. Погледите им се срещнаха — нейният уплашен, трепетен, раним, а неговият — студен, безчувствен, а после стреснат, съжаляващ. Топлотата отмина бързо. Устните му белязаха нейните грубо, брутално, собственически. Ако се опитваше да я нарани, успяваше. Тя едва си пое дъх, когато той се отдръпна с дивашка светлина в черните си очи. Тя се разтрепери.
Марси целуна първа бузата й с разтревожено лице.
— Моите поздравления, скъпа.
Сторм премигна. Не беше в състояние да говори. Прислужницата поднесе на всички чаши шампанско и Грант обяви тост.
— За младоженците. Една съвършена двойка. — Изглеждаше искрен.
— За тяхно щастие — каза и Марси с крехък глас.
— За плодороден съюз — заяви Пол, очевидно доволен.