Преди някой да успее да отпие, Брет вдигна чашата си.
— За моята красива съпруга — каза той присмехулно. — И за скорострелните сватби. — После надигна шампанското си.
Скорострелните сватби. Сторм го погледна, толкова изумена от подигравката и горчивината на думите му, че не забеляза реакцията на другите гости, които варираха от изненада до гняв. Брет срещна погледа й и се усмихна неприятно.
— Опасявам се, че не можем да останем повече — каза той, след като пресуши чашата. Хвана лакътя й. — Благодаря, че ни уважихте — каза той на гостите с натежал от сарказъм глас.
— Брет — предупредително започна Марси.
Той вдигна вежда.
— Винаги лъвицата-майка. Не се бой. Няма да бия лъвчето ти. Не съм такъв тип. А и е малко късно за съмнения от нецензурно естество.
Сторм биде извлечена навън и набутана в каретата. Скорострелните сватби. Той беше гневен. Много, много гневен и огорчен… Той не беше искал да се ожени за нея. Бяха я излъгали. Бяха я насилили някак… Тя усети, че седи в каляската до Брет, който я гледаше втренчено.
Разтрепери се и бързо обърна глава към прозореца, така че той да не види сълзите, забулващи очите й. Той наруши мълчанието.
— Защо не ми изглеждаш щастлива? Получи каквото искаше. — Думите му бяха спокойни, нехайни.
Защо? — Тя премигна към него.
Той само я погледна въпросително.
— Защо, Брет? Защо се съгласи да се ожениш за мен?
— Отговорът е лесен, скъпа моя — каза той. — Иначе братовчед ти щеше да ме съсипе финансово.
Тя хлъцна и бързо отклони поглед от суровото му, студено лице. Бяха я измамили и излъгали. Брет я мразеше. Не бе искал да бъде честен. Не бе искал да се жени за нея. Може би, някъде дълбоко в себе си, тя се бе надявала той да я е искал и обичал.
— Ужасна грешка — промълви дрезгаво тя.
Той се разсмя.
— Късничко е за това, любима.
Тя изведнъж осъзна, че се страхува от мъжа, за когото току-що се бе венчала.
През останалата част от пътя се возиха в мълчание. Тя не го поглеждаше. Той я зяпаше втренчено. Сърцето й диво биеше. Това не можеше да продължава така. Някак си трябваше да се освободи.
Когато спряха пред къщата му, викторианска постройка от тухли и дърво с назъбени покривчета, той й помогна да слезе и я въведе вътре.
— Това е Питър, моят иконом и камериер. Той ще ти покаже покоите ти. Бетси ще бъде твоята камериерка — Питър, прати я при Сторм, за да й помогне да се съблече и каквото още иска да прави. Ще се върна по-късно.
Сторм се вцепени, когато осъзна, че той излиза, тичайки нетърпеливо по алеята и обратно в каретата, която бързо потегли. Обърна се и шокирана погледна Питър, който очевидно се чувстваше неудобно.
— Мадам ще ме последва ли нагоре?
Заведе я до стаята й. Отне й няколко секунди да разбере, че няма да споделя една спалня с Брет. Мислите й се върнаха към майка й и баща й и тяхната топла, уютна спалня с голямото квадратно легло. Знаеше, че спят прегърнати. Като малка често беше виждала тази нежна гледка. Огледа голямата, елегантна стая, обзаведена с вкус, но явно от професионалист в синьо и бяло. Сандъците й я чакаха, а дрехите й вече бяха разопаковани. Питър й съобщи, че веднага ще й изпрати Бетси и я остави. Сторм забеляза, че въпреки че беше още обяд, сватбената й нощница е вече простряна на драпираното легло.
Хубаво, помисли си тя вбесена. Във всеки случай ще му дам да разбере колко ми е неприятно!
Брет се чувстваше неспособен да се отпусне и концентрира. Отмести счетоводната книга, гневен и раздразнен — настроение, което през последните няколко дни му беше обичайно, особено днес, в сватбения му ден. Стана и отиде до прозореца, който гледаше към улица Стоктън. Не виждаше съботните минувачи, каретите и ездачите. Пред очите му се мержелееше прекрасният образ на неговата жена. Почуди се дали винаги ще бъде така, дали всеки път, когато я видеше, щеше да се смайва от красотата й и да се чуди на привличането, което изпитваше към нея. Тази сутрин тя беше невероятна, млада и ранима в бялата рокля от дантела и сатен. Беше видял страха в очите й по време на церемонията и в каретата. Този страх бе събудил жалостта му и може би частица нежност, дори прошка. Но нямаше причини да й прощава. Той беше жертвата, не тя.
Наля си бренди и го изпи. Беше ли това нов номер, който да го накара да омекне? Беше му заложила капан, за да се омъжи за него, но му оставаше една утеха. Булката го чакаше. Днес беше първата му брачна нощ.
Беше едва пет часа, но Брет разбра, че повече не може да се прави, че работи. Желаеше жена си. Съпругата си. И щеше да я има. Скъпо удоволствие, помисли си той саркастично. Беше му струвало свободата. Разсмя се, сграбчи сакото си и излезе.