Когато стигна до дома си, беше вече възбуден и отвратен от себе си, че желае така една жена, която му беше натрапена. Разбира се, въпреки гнева си, не можеше да я изнасили. Искаше тя да го желае — толкова, колкото и той нея. Намери Питър.
— Тя яде ли вече?
— Не, сър.
— Ще вечеряме рано. Кажи на готвача да прати каквото е готово, както и две бутилки шампанско. Веднага. — Той не изчака отговора на иконома и се втурна по стълбите, взимайки по три стъпала наведнъж. Усмихна се. Чувстваше се като момченце пред първото си любовно приключение. Смешно за мъж с неговия опит. Хвърли поглед към затворената й врата, поспря за миг и влезе в собствената си стая, смъквайки сакото от раменете си. Изми си лицето и ръцете, свали връзката и разкопча ризата си наполовина. Отиде до междинната врата и почука. Тя му каза да влезе. Седеше на леглото и четеше. Косата й беше разпусната, водопад от кестеняво и златно, заливащ раменете и гърба й. Беше облечена само в долна риза и фусти от фина дантела и коприна. Гледката на тази красива жена, леко разрошена и седнала в леглото, накара дъха му да секне и кръвта му да закипи. Очите й се разшириха от изненада, когато го видя. Той се поусмихна и затвори вратата зад гърба си.
— Наредих да вечеряме рано. Ще ни донесат храната тук. — Погледът му възхитено я обгърна. Може би нямаше да е толкова лошо да е женен за Сторм. Желаеше я повече от всяка друга жена на света. И щеше да е първият мъж, оженен от дива страст.
Тя преглътна и навлажни устните си. Езичето й беше малко, остро и розово.
— Не съм гладна — каза тя с пресекващ глас.
— Още не си яла — отбеляза той и огледа златния й тен. — Как така имаш тен навсякъде? Навсякъде ли е?
Очите й се разшириха, синьото в тях потъмня, а високите й скули се оцветиха в розово.
— Никога не съм виждал жена, чието деколте да не е бяло — промърмори той. — Освен, разбира се, ако кожата не е естествено тъмна. Но твоята не е.
Сторм скочи от леглото и се огледа — за дрехи, разбра той.
— Не се обличай в мое присъствие — каза той. — Перфектна си и така.
На вратата се почука. Брет я погледна, чакайки с вдигната вежда и тя се мушна под завивките, придърпвайки ги до брадичката си. Устата му трепна и той отвори вратата. Питър внесе поднос и започна да подрежда масата. Влезе още един прислужник с шампанското. Брет кимна и затвори вратата след тях. Погледна небрежно към Сторм и отпуши едната бутилка. Наля две чаши, отиде до леглото, където тя седеше, все така срамежливо завита с юргана. Подаде й едната чаша и леко се раздразни, когато тя не я взе, а само стисна чаршафа по-силно.
— Не си ли жадна? — попита той.
— Махай се.
Той зяпна. После се усмихна ледено.
— На мен ли говориш?
— Не на стените, струва ми се — изсъска тя с блеснали очи.
Той сръбна от шампанското.
— Това е сватбената ни вечеря, а след малко ще бъде нашата брачна нощ.
Ноздрите й трепнаха.
— Няма.
— Прощавай? — не повярва той на ушите си.
Тя се усмихна гадно.
— Няма да бъде. Махай се. Ако знаех, че си ти, щях да барикадирам вратата.
Той бавно остави чашата.
— Разбирам. Възнамеряваш да ме отблъснеш?
Точно така.
— Не съм се оженил за теб, за да имам съпруга само на име. Ти си ми жена и ще спиш в брачното ни легло.
— Никога — изфуча тя. — Мразя те. Махай се.
Той дръпна завивките, сграбчи я за талията и я притегли към себе си.
— Защо настояваш за по-неприятния начин? — изръмжа той в лицето й. В очите й избиха сълзи. Той изруга и я пусна. Тя се дръпна към таблата на леглото.
— Остави ме!
Той взе чашата й.
— Изпий това. Ще видиш всичко в по-розова светлина.
Тя отвори уста да откаже, но той така мрачно я погледна, че тя я затвори и взе шампанското. Той разбра, че тя замисля нещо, но не знаеше какво.
— Изпий го — повтори Брет.
Сторм затвори очи. Искаше й се да плисне шампанското в лицето му, нещо повече, да издраска очите му, но се страхуваше. Почувства се малка и самотна, гола и ранима, а начинът, по който той я гледаше, усили страха й.
— Сторм — каза той. — Не можем да променим стореното.
Дъхът му докосна лицето й. Тя отвори очи и видя, че той е много близо, а очите му горят. Устните му се разтвориха и докоснаха нейните. Тя здраво стисна устни. Устата му нежно, но настоятелно ги зацелува, съвсем не като твърдата, болезнена целувка пред приятелите им на венчавката. Но тя нямаше да се поддаде — нямаше да се стигне до това. Мразеше го. Изведнъж почувства ръката му на гърдите си, нежното й движение и в тялото й рукна неудържим гняв. Той не бе искал да се ожени за нея, мразеше я, а сега искаше да я притежава. С див крясък тя се издърпа от ръцете му и плисна шампанското в лицето му. Той подскочи със стиснати очи. Цялото му лице беше мокро. Сторм се хвърли към другата половина на леглото и го загледа, докато той очевидно се опитваше да се пребори с гнева си. Отиде бързо до масата и се избърса с една салфетка. След това се обърна и напусна стаята, без да промълви и дума.