Тя трепереше. Без съмнение той щеше да се върне. Бързо заключи междинната врата и тази, която водеше към коридора. Застана несигурно сред стаята, здраво обвила тялото си с ръце и се опита да се успокои, като си заповтаря, че няма от какво да се бои. Но страхът не си отиваше.
Минутите се влачеха. Тя чуваше шумове от съседната стая. Сигурно Брет се преобличаше. След това настана тишина. Какво ставаше? Какво го задържаше толкова? Тя отиде до леглото, разгледа чекмеджетата на нощната масичка и зачака.
Брет поръча да му донесат вода за къпане и се съблече чисто гол. Толкова беше ядосан, че не се осмели да се върне при нея — щеше да я нарани. Никога преди не беше удрял жена, но му се искаше да я пребие. Изпи две брендита за успокоение, след което се потопи във ваната и си изми косата, лепкава от шампанското. Гневът му поутихна, но на негово място се настани хладната решителност. Привърши с къпането, изпи още едно бренди и наметна на раменете си тъмносиния си копринен халат. Отиде до междинната врата и я отключи.
Тя седеше в леглото, все още в ония прозрачни, възбуждащи дантелени парцалки. Ахна и пребледня, когато той влезе в стаята. Брет мрачно се усмихна. Определено не беше толкова глупав, че да позволи на жена си да му заключи вратата под носа. Приближи се до нея с решителна стъпка. Видът й, уханието й, мисълта за това, което щеше да се случи, как щеше да я притежава, го възпламениха и страстта го погълна. Той спря до леглото. Тя срещна погледа му с изплашените си, разширени очи, но той не изпита съжаление или състрадание. Тя, не той ги беше довела до този момент.
— Не се опитвай да се бориш с мен — натърти той.
— Ще се боря до смърт.
— Тази нощ ще ти доставя удоволствие.
— Ще трябва да ме насилиш.
— Няма да бъде насила, уверявам те. — Той се приближи още повече. Тя не сваляше очи от лицето му, но ръката й се плъзна към чекмеджето на нощната масичка. Брет, превъзбуден и замаян от желание, се смути от този жест. В първия момент, когато ръката й се вдигна, той реши, че тя го зове към обятията си и сърцето му развълнувано подскочи. Но после видя в полумрака, че тя е насочила шест-патронен колт към сърцето му. Той спря.
— Махай се. — Гласът й трепна, но не и ръката й.
— Свали пистолета. — В гласа му имаше неверие.
— Няма. Този брак няма да бъде консумиран. Когато татко дойде, ще го анулираме — в случай че той не те убие за това, което направи с мен.
В първия момент Брет не я чу, толкова беше ядосан, че тя насочва пистолет срещу него и отхвърля правата му. Едва пазеше самообладание, но в крайна сметка си изпусна нервите. Не мислеше, че тя ще стреля по него, не беше достатъчно бърза. Сграбчи китката й, светкавичен като пантера. Тя изстена и изпусна оръжието. Той яростно го ритна настрана, запрати го към стената, след това я сграби за рамената и я притисна много, много силно до себе си.
— Хич не смей да си играеш така с мен — процеди той през зъби. — Ясно ли ти е?
— Да пукнеш дано — изкрещя тя и се забори. Силна беше, но не можеше да се мери с него. Той я стисна по-здраво. Тя ахна и застина.
— Мразя те! — изохка Сторм. — Мразя те!! — Започна да плаче.
Прииска му се да я хвърли под себе си и да я обладае, сигурен, че скоро ще стене в екстаз. Но сълзите й му подействаха като студена вода и възвърнаха разума му. Той охладня за миг и я пусна. Тя се изтърколи настрани.
— Значи искаш анулиране? — попита той безизразно.
— Да — изхълца тя. — Да!
— Мислех, че искаш да се омъжиш за мен.
— Не! — страстно извика тя. Обърна се към него. Лицето й беше мокро от сълзи, но очите й блестяха. — Те ме излъгаха. Казаха ми, че искаш да изпълниш дълга си към мен, да спасиш честта ми. Съгласих се, защото само така можех да изтрия срама от семейството си. Сега разбирам, че е по-добре да се бях прибрала опозорена вкъщи, отколкото да съм омъжена за теб.
Той застина. Не разбираше защо гневът му отново надигна чудовищната си глава, заплашвайки да избухне в жестокост. Значи в края на краищата тя не е искала да се омъжи повече от него. И двамата са били подведени. Той късо кимна.
— Много добре.
Тя застина, без дори да диша.
— Няма да консумираме брака си, не се бой. Напълно съм съгласен с тебе в това отношение. — Не успя да се усмихне. Всъщност се почувства сякаш челюстта му се е схванала от някакъв много жесток и неочакван удар. — Лека нощ.