Той излезе сковано от спалнята и се насили да не тръшне вратата след себе си, въпреки че тя хлопна все пак доста силно. Застана неподвижно в средата на стаята си и прокара треперещи пръсти през косата си. Не почувства никакво облекчение от решението, което бяха намерили за цялата тази каша, но го прие, защото още я желаеше до безумие.
Тя искаше анулиране. Пол нямаше да има причина да му налага запор, ако баща й се съгласеше с това.
Брет свлече халата от гърба си и започна да нахлузва дрехите си с гневни проклятия, защото ръцете му трепереха. След това напусна къщата. И въпреки това не можа да изтрие образа на Сторм от главата си, Сторм в целия й гняв и обляно в сълзи великолепие.
9
Слугинята го погледна с тъпо учудване.
— Господин Д’Аршан!
— Кажи, моля те, на Одри, че съм тук — каза той и премина покрай разтревоженото момиче. Свали палтото си и си наля ново бренди. Ако Одри се срещаше с други мъже, това не му пречеше, стига да не му се месеха пряко. Плащаше за тялото, дрехите и къщата й. Идваше винаги пръв. Ако сега имаше някой при нея, той очакваше идиотът да бъде отпратен. С тази мисъл влезе в салона и плътно затвори вратата, за да избегне притесненията за всички.
Прислужницата се върна и му съобщи, че мадам скоро ще се присъедини към него. Той кимна и се загледа през френския прозорец към малкия, приятен двор. Един огромен дъб, растящ току до къщата, му пречеше да вижда, но това нямаше значение. Вместо азалиите и напъпилия олеандър, той виждаше Сторм. Разбира се. Как, да го вземат дяволите, да я прогони от мислите си? Трудно му беше да повярва, че тя иска анулиране. Всяка друга жена в Сан Франциско би умряла, за да бъде на мястото й, но тя не го искаше. Обърна се, когато чу вратата да се отваря. Одри се плъзна в помещението, разкошна както винаги. Носеше плисирана копринена роба в розово с черни дантелени ръбове и Брет се почуди за миг какво ли имаше отдолу. След това, за нещастие, в ума му се загнезди образът на Сторм по дантелена, девическа риза и фусти. Опита се да мисли за друго.
— Брет! — Очите на Одри се разшириха и тя грациозно пристъпи към него. — Мили, каква изненада!
— Така се случи — сухо каза той и прие целувката й. Тя отстъпи крачка назад и го заразглежда.
— Миличък, та това е първата ти брачна нощ!
Той вдигна вежда.
— Точно така.
Лицето й беше съвършен овал от слонова кост. Тя се усмихна.
— Поласкана съм.
Изражението му й подсказа, че темата е приключена, а тя го познаваше твърде добре, за да му противоречи.
— Гладен ли си, скъпи?
— Да — отвърна Брет. — Но не за храна, Можем да ядем по-късно.
Одри се усмихна без всякакъв свян и пое ръката му. Брет я последва по стълбите и в спалнята. Вече разкопчаваше ризата си — нямаше смисъл от церемонии. Всички в малкото домакинство знаеха мястото му тук и добре правеха. Пусна ризата на пода.
— Нека ти помогна — измърка Одри. Както винаги ухаеше прекрасно, пикантно и екзотично. Ръцете й изглеждаха предизвикателно бели върху тъмната му кожа. Позволи й да го съблече, но се намръщи при мисълта, че лягаше с любовницата, а не с жена си в проклетата първа брачна нощ. Пак се ядоса.
Когато остана чисто гол, тя като че ли се отпусна и поуспокои. Той направи усилие да скрие лошото си настроение, но нямаше нужда. Одри не беше в правото си да се меси — тя беше само любовница. Но ето че го гледаше със смесица от лукавство и загриженост. Отчасти, разбра той, заради твърде мрачното му изражение и отчасти, защото още не беше готов за нея, нещо необичайно. Спомни си страстта си към младата тексаска и почувства див прилив на желание — дори сега. Вдигна Одри на ръце и я отнесе до огромното легло. Както и подозираше, под халата тя не носеше нищо, освен черни копринени чорапи и черни дантелени жартиери с червени розетки. Дребното й тяло беше голо, бяло и заоблено на всички нужни места. Гърдите й бяха големи, повече от една шепа. Той положи своята върху едното съвършено полукълбо и почувства как желанието му се връща. Наведе глава и засмука нежната плът, но в главата му нахлу раздразнение, когато пред очите му застана твърде живият образ на жена му. Засмука по-силно, за да го прогони. Когато Одри го обърна по гръб, плъзна се надолу по тялото му, шепнейки любовни думички и пръстите й обвиха горещата му мъжественост, гордо извишаваща се над корема му, той затвори очи и остави устните и да заличат тревожещите го мисли.
Нещо събуди Сторм. Тя се ободри за миг и се вслуша внимателно. Нищо. Седна и погледна часовника — беше малко след два сутринта. Разтрепери се от гняв при спомена за отминалата вечер. Той дали се бе прибрал вече?