— А Грант? — Сторм осъзна нетактичността на въпроса си в мига, в който го изрече. Изчерви се. — Извинявай!
Марси се усмихна.
— Всичко е наред. Не, няма. В деня, в който Грант си вземе любовница, ще ме загуби завинаги и той го знае.
— Мисля, че никога няма да го направи — завистливо каза Сторм. — Той те обича. То се вижда всеки път, щом те погледне.
Марси осъзна, че трябва да прати Грант да усмири Брет. Не отведнъж. Ще го накара първо да почовърка малко, но ако Брет не се поддаде, да не му казва за намеренията си. Дано той се засрамеше, че така унижава жена си, дори и да продължаваха да настояват за анулиране.
— Остани за обяд, Сторм. Следобед ще идем на покупки.
Момичето почти беше казало да, но после се сети за хората, които щяха да я зяпат, хора, които знаеха, че Брет е бил при любовницата си през първата си брачна нощ — тя приемаше, че е било така — и затова учтиво отклони поканата. Щеше да прекара деня в езда със Сайън.
Всъщност й се искаше да иде до Сан Диего и да завие на изток към Тексас. Мисълта се загнезди в главата й.
— Каква изненада — каза Брет. Грант се усмихна.
— Да не е необичайно да обядвам у теб?
Брет си поигра със сребърните прибори. Мислите му се отклониха към невъзможната му жена, ако въобще можеше да се нарече така и към писмото, което още не бе написал. Днес нямаше време; може би довечера. Какво значение имаха няколко дни закъснение?
— Брет?
Той се усмихна разсеяно.
— Прощавай. Ужасно хаотичен ден. Знаеш ги понеделниците.
Грант небрежно го огледа.
— Мислех, че със сладка булка като Сторм ще си отпуснеш няколко дни за меден месец.
Изражението на Брет веднага се промени. Лицето му потъмня, мускулите край устата му се свиха. Пръстите му се сключиха в конвулсивна хватка около сребърните прибори.
— Сладка, казваш… Да, като става дума за вкус, но това е всичко. Сторм съвсем определено не е сладка.
— Черен облак в рая?
Брет се стегна.
— Просто се опитвам да ви помогна.
— Хайде да обядваме вече. Патицата алангле е фантастична.
— За обяд ли?
— Умирам от глад.
Поръчаха и потънаха в мрачно мълчание. Грант предположи, че приятеля му е затрупан с работа и изнервен. Още не можеше да повярва на това, което Марси му бе казала. Реши да хване бика за рогата.
— Вярно ли е?
Брет лениво обърна поглед към него.
— Кое дали е вярно?
— Ами слуховете, които се носят.
— А какви слухове се носят?
— Че си прекарал вечерта в събота, първата си брачна нощ у Одри.
Брет го зяпна невярващо и очите му изстудяха.
— Господи боже! Че то човек не може да се изходи в този град, без хората да разберат!
— Значи е вярно.
— То си е само моя работа — предупредително каза другият мъж.
— Аз съм ти приятел и когато те видя да се държиш като пълен идиот и да унижаваш жена си пред целия град, мисля, че е моя работа да кажа мнението си.
Брет стисна зъби и се опита да се овладее. Нервите му не издържаха напоследък; беше като буре с барут.
— След няколко месеца всички ще разберете. Ще поискаме анулиране — каза той най-накрая. Чувстваше лека вина. Направи усилие да я потисне, като си припомни, как тя го беше отблъснала, как тя не можеше да го понася — най-добрия улов в Сан Франциско, а?
— Сигурен ли си, че това искаш? — попита тихо Грант.
Брет вдигна поглед към него.
— Това, че искам да спя с нея, не е основателна причина за брак — изсъска той. — И, да, това е, което искам. Точка по въпроса. Яденето пристига.
Грант разбираше, че подлага приятелството им на изпитание, но нямаше как. Виждаше колко е привлечен Брет от Сторм — още от деня, в който тя пристигна с баща си, мръсна и уморена от влака. Гледката на красивото момиче-жена в бричове го беше развеселила; Брет обаче остана поразен. Грант не се учудваше, че приятелят му е изгубил всякакво чувство за чест и дълг и е компрометирал Сторм у Синклеърови; спомни си собственото си не особено ангелско поведение, когато ухажваше Марси. Един мъж не пренебрегва социалните закони, не губи самообладание, не се държи така, както се държеше Брет след скандала, освен ако не е хлътнал до уши. Брет просто още не го беше разбрал. А Грант познаваше приятеля си. Той не беше зъл, може би труден за опитомяване, но господ беше свидетел, че с това тежко детство бе неизбежно. Грант беше сигурен, че Брет се чувства виновен за клюките и му се прищя да го накара да се почувства и по-зле. Може би щеше да свърши работа.
— Сторм беше при Марси тази сутрин.
Брет рязко вдигна глава. Очите му светеха с опасен блясък.
— Така значи. Заговор.
— Сторм не знае, че съм тук, въпреки че е казала на Марси за анулирането.