— Недей!
— Не мърдай — изръмжа той разтреперан и я хвана по-здраво.
Тя замръзна. Той плъзна ръка по-надолу, галейки най-интимните й места и почувства тръпката й. Пъхна пръст в нея. И замръзна, шокиран. Нямаше съмнение, че беше девствена. Беше направил грешка, ужасна грешка. Тук нямаше чуждо семе. Тя беше едно невинно момиче. Господи, какво беше направил? Дръпна ръката си, болезнено разкаян и с рязко движение оправи дрехите й.
— Прости ми — дрезгаво каза той.
Очите й бяха големи и бляскави. От тях се отрони една сълза, след това още една и още една.
— По дяволите — промълви нещастно той. — Съжалявам, но какво, да го вземат дяволите, можех да си мисля?
Лицето й беше мокро от сълзи.
— Нямаше право да… да… да правиш това! Аз не лъжа, Брет!
Той само я погледна. Чувстваше се кошмарно, защото беше мислил най-лошите възможни неща за нея, докато тялото му се бунтуваше и надигаше под дрехите му — той желаеше жена си.
— Първото ти писмо беше лъжа — каза той и отново си помисли, че тя не е толкова невинна и пак се ядоса. Това го облекчи.
— Мразя те — изфуча тя. Стана и се качи на Демон. Животното беше високо около два метра, но Сторм сграбчи гривата му и се катапултира на седлото, като че ли това беше някакво пони, а тя — момче. Започна да се отдалечава. За минута Брет просто стоеше и я гледаше, опитвайки се да подреди обърканите си чувства — желание, разкаяние и, най-странното, унижение. В крайна сметка желанието победи. Спомни си как беше лежала под него, мека и топла, колко закръглени и великолепни бяха гърдите й… и къде беше пъхнал ръката си. Представи си какво ли ще е да се зарови дълбоко в нея, колкото може по-дълбоко.
Качи се на коня и бързо я последва, оставяйки дистанция помежду им, защото разбра от твърде изправения й гръб, че тя няма да му говори, дори и той да искаше да преговаря, което не беше така. Беше твърде погълнат от собствените си терзания и горещо желание. Гледаше гърба й, великолепната каскада от златиста и кестенява коса. Мисълта да си легне с нея го накара да се замисли за анулирането, а това го накара да си спомни какво беше казал на Грант. Беше ли се променило желанието му да получи анулиране? Защо пък да не се ожени от страст? Със сигурност нямаше да се влюби никога.
Тя беше една възхитителна малка дивачка.
За бога, луд ли беше? Не искаше да е женен. В крайна сметка може да анулира брака и да вземе Сторм като любовница. Ето, това вече беше добра, смислена идея.
Продължи да язди след нея в пълно мълчание. Този път нямаше да бъде джентълмен. Без да се разкрива, той я гледаше как слиза от Демон. Очите му не се отлепиха от нея, докато не изчезна в къщата. Обърна коня си и се върна в града.
Затвори се в кабинета си в „Златната дама“ с бутилка от най-хубавото си бренди. Пиеше и гледаше вратата, но не я виждаше. Виждаше нея. Мислеше за горещия галоп на кръвта си при допира им и почти промени мнението си за… Почти се върна вкъщи, при Сторм. При жена си.
След това отвратен пресуши чашата.
На вратата се почука. Той стана с раздразнение, за да отвори. Беше Сузи.
— Брет, Фред Ханкс те е видял да влизаш и се чуди дали може да си поговорите над някое питие — каза тя.
— Не желая да ме безпокоят — избоботи той и тя стреснато се дръпна, когато той тръшна вратата под носа й. Облегна се на нея, запъхтян. Проклетите му мисли не го оставяха. Наля си ново бренди, но Линда почука и влезе неканена. Той стисна зъби.
— Брет, Мери Ан казва, че напуска и това означава, че няма да имаме достатъчно момичета за тази вечер. Отказвам пак да върша черната работа. Ще поговориш ли с нея?
— Ти си отговорна за момичетата — каза злобно Брет. — Ти измисли какво да правиш.
— Казах й, че я пускаме. Тя е опака и темпераментна… Брет?
Той нахлупи шапката си, облече сакото си и излезе покрай нея, без да каже дума. Изхвърча от задния вход и скочи на коня си. Алкохолът не го беше успокоил — нито раздразнението му, нито страстта му, нито нуждата му от жената, която му принадлежеше по закон. А това, от което точно в момента нямаше нужда, бяха дребните проблеми в „Златната дама“.
Отиде към доковете и загледа работниците, които разтоварваха стоката от никакъв търговски кораб, току-що пристигнал от Изток. Дебела проститутка с оранжева коса сграбчи ботуша му и предложи услугите си. Брет леко се усмихна. Двама датски моряци се караха на кея; спорът им скоро прерасна в юмручен бон, който от своя страна се превърна в меле, след като още дванайсетина мъже се присъединиха. Брет реши, че е забавно. Плати на едно просяче да наглежда Крал и нахълта в някаква претъпкана барака с олющена табела, рекламираща храна и пиво. В мига, в който влезе вътре, всички разговори спряха. Той се огледа. Помещението беше тъмно, мръсно и опушено. Повечето от посетителите бяха моряци. Две трътлести, парцаливи жени поднасяха пиенето, а барманът тежеше поне двеста кила и беше с около лакът по-висок от Брет.