— Мога ли да ви помогна? — попита той безизразно.
Брет тръгна към него и свали шапката си.
— Бутилка от най-добрия ви алкохол — сухо каза той.
Барманът срещна погледа му за секунда, после наведе глава. Брет отнесе бутилката до една усамотена маса, изхлузи сакото си и отпи няколко бързи глътки. Въздъхна, облегна се назад и затвори очи. Разговорите се възобновиха. Една от жените се наведе над него, разкривайки големите си, увиснали гърди.
— Искаш ли компания, господине?
— Не, благодаря — отвърна спокойно той.
— Каква усмивка — промърмори тя и изправи гръб. — Ако си промениш мнението…
Той кимна и се загледа след отдалечаващата се фигура, без да я вижда. Отпи отново. Сторм. Защо трябваше да я желае така силно? Какво имаше в нея? Потри брадичката си с длан. Ако беше останал за през нощта, след този следобед, след като бе имал тялото й под себе си, след като бе докосвал плътта й… по дяволите. Щеше да я завладее по всички правила. Не, щеше да се пребори със себе си. Защо не беше грозна и овчедушна, и скучна, вместо красива и дива, и неповторима?
Разбира се, в брака имаше и хубави неща. Винаги имаш някой до себе си. Партньор за леглото. Домакиня. Майка на децата му. Всеки ерген в този град щеше да му завиди. Тя беше най-великолепната жена в Сан Франциско. Все пак какви бяха възраженията му срещу брака? Как така не можеше да си ги спомни?
А, да. Тя не го искаше. Той я желаеше, но тя — не.
Точно като майка му.
И баща му.
Но тя всъщност нямаше никакъв избор, нали? В края на краищата му беше жена и не можеше да му отказва. Поне по закон. Ако я искаше, по дяволите нейните желания — нали така?
Не.
Брет посегна към бутилката и се смая, когато ръката му хвана само въздух. Опита пак, този път с успех. Вдигна очи и видя един мъж, който питаше дали може да седне при него.
— Разбира се — отвърна той. — Колкото повече, толкова по-весело, нали тъй?
Шкембестият мореплавател се настани срещу него.
— Бен се казвам — рече той.
— Хващай си шише, Бен! — ухили се Брет. — Ей, кукло, я дай едно шишенце тука за моя приятел!
Пиха в приятелско мълчание известно време. Брет пак мислеше за Сторм и си припомняше, че предишните му мисли, каквито и да бяха, не бяха правилни. А, да. Нещо за женитбата.
— Кво правиш тука, мой човек? По ми мязаш на градско момче.
— Давя си скърбите, разбира се. В града всичко живо ме знае.
— Жени, а? — Бен му съчувстваше.
— Жена — поправи го Брет. — Една жена. Най-красивата, разкошна и чувствена жена, която някога си виждал.
Бен се усмихна широко.
— Пуска ли ти?
— Да ми пуска? Мда, по дяволите, така да се каже, тя е удостоена с титлата моя съпруга. — Брет награби бутилката и напълни чашите им.
— Младоженци ли сте?
— Съвсем. По дяволите. Тая ме уплете в мрежите си. Хитруша, а?
— Стар номер. Не си първият, който си го получава.
Брет се разсмя.
— Точно това е. Не съм си го получил. По дяволите всички, още не съм си го получил.
— Какво?
— Хванаха ни — вживя се Брет, — в една градина. — Той се наведе напред, макар че му се стори, че легна на масата. — Мой авер й е братовчед и той ме принуди да я взема… Работата е там, че трябваше да изпълня дълга на честта… Ъхъ.
Той тъжно поклати глава и надигна почти празната бутилка. Липсата на съдържание го изненада. Той погледна към Бен.
— Не съм спал с нея. Ожених се за целувките й. Сега тя иска анулиране и аз се навих, тъй че имам най-красивата жена на света в дома си, в леглото си и не мога я пипна даже. — Той тръшна шишето на масата извърна се и замаха на жената за ново.
— Тя ти е жена, бе човек — каза Бен. — Мамка му, ако аз си имах такваз хубавица за жена, нямаше да я пускам. Искаш, взимаш. Тя си е твоя. Принадлежи ти.
На Брет му се стори, че някой казва „не е вярно“, но когато се огледа, забеляза, че около тях няма никой.
— Знаеш кво, мислех си за тва и аз. Моя си е, бе. Принадлежи ми.
— Правилно! Щом я искаш, да върви по дяволите с фасоните си! — Бен се закашля. Брет тръшна чашата на плота.
— По дяволите, ако само го беше пробвала, щеше мно’о да й се хареса!
— Абсолютно — съгласи се Бен.
— Ма помисли си само. Ей ме мене, на джентълмен се правя… — Той поклати тъжно глава.
— По дяволите, човече, ти луд ли си! Ще научиш тая мома кой носи гащи в къщи и ще го направиш веднага! Не го ли направиш веднага, тя ще те разиграва до последния ти час!