— Правилно — каза Брет и шляпна с длан по масата. Келнерката пристигна с ново шише. Брет й подаде, ухилен, няколко долара.
— Слуш… ай, Бен, тва тука е за тебе. На. — Той стана и с учудване разбра, че му трябва време да възстанови равновесието си. Взе внимателно сакото си и го облече. Усмихна се на Бен.
— Не забравяй тая хубава шапка — каза му морякът.
— А, да. — Брет я сложи и я накриви контешки. — Чао, приятел. — Той заплете несигурно крака към изхода.
В мига, в който го видя, Сторм се почувства точно толкова унизена, колкото и следобеда. Той й се ухили и се наведе към вратата на спалнята.
— Здрасти.
В първия миг тя не можа да определи какво не е наред. Той провлачваше малко думите, обикновено съвършеното му облекло беше леко раздърпано, а и се хилеше от едното ухо до другото. Беше обезоръжаващ. Притисна се към вратата и се прозя, после тръгна към нея. Тя отстъпи.
— Брет, ти си пиян.
Той й се усмихна чаровно.
— Ъхъ. Пък ти си красива — казвал ли съм ти го?
Той се хвана за ръба на леглото. Сторм усети, че е едновременно уплашена и странно развълнувана.
— Брет…
Той се свлече до нея.
— Толкоз си красива… — промърмори страстно и ръцете му я обвиха.
— Брет, недей — опита тя, хвана ръцете му и вяло се възпротиви, когато той я придърпа към каменната си гръд, усмихнат пиянски и момчешки. Нещо странно се случваше с вътрешностите й.
— Мисля, че магията ти ме завладя — провлачи той, затвори очи и започна да гъделичка лицето и с носа си. Сърцето й биеше лудо. Не го искаше. Лицето му я драскаше, но това беше чудесно. Ръцете му се плъзгаха по нейните, изненадващо нежни. Той простена и я притисна към себе си, а устата му започна да се спуска над нейната.
— Моля ти се, Брет, недей — каза тя и го отблъсна. За нейно изумление, той охлаби хватката си, отстъпи и я заразглежда с пиянска инертност. Тя откри, че не може да отмести поглед от него.
— Искам те — каза той накрая. — Нуждая се от теб. Дай ми, chere, моля те…
Тя извърна лице от устните му и те се залепиха за ухото й. Но облекчението й, че е пропуснал целта си, бързо отмина. Той започна леко да гризе ухото й, дъхът му беше топъл и изпращаше сладостни вълни по тялото й.
— Брет… — Тя с ужас осъзна, че това прозвуча като стон.
— О, боже — каза Брет и я хвърли на леглото. — Сторм, не прави това с мен. Не ме отблъсквай. Нуждая се от теб, chere, знаеш го, толкова се нуждая…
В гласа му имаше такава умолителна нотка, толкова различна от обичайните за него гневни команди. Тя замръзна, когато той гризна врата й, а ръката му покри гърдата й и я погали нежно. Искаше да се ядоса, а и след всички ужасни неща които й беше направил не би трябвало да й е трудно, но не беше така. Можеше само да чувства — горещина и твърдост, коприна и стомана… и се поддаде, неспособна да му устои.
Той не спираше да и целуна е леки, сладки като пеперуди целувчици по цялото лице и в същото време да й мърмори:
— Защо така се бориш? Защо не ме обичаш? И тя не ме искаше — как става така, Сторм, как става така? Тези, за които не ти пука, са готови на всичко, а онези, които обичаш, от които се нуждаеш, те отблъскват, пак и пак…
Тя хвана лицето му в ръце и го спря.
— Кой, Брет? — попита тя, неспособна да се пребори с ужасната ревност. — Кой те е отблъснал? Кой не те е искал?
Той премигна към нея, усмихна се, затвори очи и потри буза в дланта й. Въздъхна.
— Докосни ме, Сторм.
— Кой, Брет? Кой не те е искал?
Той я погледна.
— Майка ми. Майка ми ме продаде на баща ми. И знаеш ли какво? Толкова е смешно. Поради някаква проклета причина аз я обичах… дори тогава.
— О, Брет — извика Сторм със състрадание, ужасена. — Тя не може… Никоя майка не би продала собствения си син.
— Е, тя го направи — каза дрезгаво той. — Курвата го направи. Ела, миличка. Хм.
Сторм обви ръце около него и открито отвърна на целувката му. Ръцете й намериха косата му, гъста и къдрава. Разтвори с готовност бедра, когато той пожела това. Умът й казваше да спре или поне да почака, но тялото и сърцето й бяха в хармония и заговорничеха…
Тя погали гърба му и му позволи да изучи релефа на устата й. Бавно, срамежливо плъзна ръце към кръста му, таза му, още по-надолу. Те легнаха върху твърдия му задник. Тя беше очарована, ръцете й замръзнаха там. Брет беше застанал съвсем неподвижно със заровено в извивката на шията й лице. Дъхът му беше топъл, възбуждащ. Тя пак напипа твърдата извивка и смело стисна. Прониза я гореща тръпка и тя подаде устните си в неосъзнато предложение.
Отне й време да осъзнае, че няма отговор. Тя отвори очи, застинала, с бясно биещо сърце. Хвана главата му.