— Брет? — Опита пак. — Брет.
Този път помръдна и го разтърси с тялото си. Нищо. Той тежеше мъртвешки върху нея.
11
Не го беше виждала през целия ден, след като го беше оставила сладко да хърка в леглото й. Сторм не знаеше кога е станал и излязъл, вероятно на работа. Сега, докато вечеряха, той мълчеше и не я поглеждаше. Тя се почуди дали той въобще си спомня предишната нощ — как го окуражаваше. Тогава той бе казал, че я желае, а днес беше безразличен непознат. Едва я беше погледнал веднъж. И това не само я смущаваше, но и я ядосваше.
Щеше ли някога да го разбере?
— Заповядайте, сър — каза Питър и подаде на Брет чаша бира. — Това ще ви помогне.
— Какво си сложил вътре? — попита подозрително Брет, триейки слепоочието си. Питър се усмихна.
— Ще се почувствате както обикновено само след миг. — Той излезе. Брет отпи и срещна погледа й. Този път не отмести очи. Нито пък Сторм. Накрая той остави чашата си.
— Сторм… За вчера.
Тя зачака. Той се заигра с ножа си.
— Аз… ах… аз бях малко пиян.
— Да.
Той й хвърли поглед.
— Аз… ах… надявам се да не съм те притеснил.
Тя въздъхна леко. Той й хвърли нов бърз поглед.
— Виж, какво стана?
Тя вдигна вежда и се усмихна.
— Какво стана ли?
Ноздрите му потрепнаха.
— Да, по дяволите, какво стана?
— Ами, Брет, както сам каза, беше пиян.
Той се наведе напред и очите му почерняха.
— По дяволите, не си играй точно сега с мен. Ние… Исусе! Събудих се в леглото ти, а не си спомням как съм се озовал там. Правихме ли любов?
Тя се изчерви пряко волята си.
— Ти не беше в състояние да правиш нищо, освен да спиш.
Той се успокои, макар и разочарован, и все пак някак притеснен, едно заради нетрезвото си състояние, друго заради белите петна в паметта.
— Извинявам се, че съм ти се изтърсил в такова състояние.
Сторм се замисли. Нямам нищо против, мина през ума й и тя почти ахна при тази мисъл. Той пак я подчиняваше и тя бе безсилна да го спре. Гледаше го как отмества чинията с десерта си. Сега, когато вечерята беше приключила, тя се почувства ужасно несигурна. Трябваше да разбере.
— Ще излизаш ли тази вечер? — В момента, в който изрече тези думи, тя си пожела да се ритне отзад заради сарказма, който беше прозвучал в думата „излизаш“. Той леко се усмихна и топлината на усмивката му достигна и очите му. Тя се почувства неудобно, трепетна и слаба. Намръщи се в отговор. Усмивката му стана по-широка и той остави чашата си с кафе. Гласът му беше прелъстите лен.
— Това означава ли, че те интересува?
— Не — бързо отвърна тя, — означава, че съм любопитна.
— Само любопитна?
— Само любопитна.
— Ако имаш по-добро предложение — гласът му подрезгавя, — ще остана с удоволствие.
Тя беше твърде невинна, за да разбере веднага значението на думите му. Изчерви се, защото разбра, че той ще дойде в леглото й, ако го покани.
— Ти трябва ли да… да го правиш всяка нощ?
Той се усмихна.
— Да правя какво?
Тя се изчерви още повече.
— Нищо — промърмори.
Брет я погледна настоятелно. Тя носеше проста пола и блуза със скромно деколте, разкриващо само плоските й ключици. Но косата й беше разпусната на дълги къдрици, падащи върху и около гърдите й. Той почувства силно желание да вдигне кичур коса, да го навие около ръката си и да я притегли така.
— Да чуем предложението — настоя дрезгаво той. Устните й се разтвориха и тя го погледна смаяно. Косата й беше неустоимо красива. Той вдигна една тежка, копринена букла и я нави бавно около китката си, без да сваля очи от лицето й. Тя не мръдна. Той изпъна къдрицата и като с юзда придърпа главата й към себе си. Очите й се разшириха. Устата й се разтвори.
Устните му нежно покриха нейните, но нямаше нищо нежно в тръпката, която го разтърси от глава до пети. Експлозията на желанието беше със силата на динамит. Той се изплаши от огромната й мощ. Въпреки това целуна момичето по-дълбоко, сложи ръка на рамото й, стисна го, завъртя език около устните й, подразни ъгълчетата им и бавно се пъхна вътре. Езикът му докосна нейния. Тя се дръпна, но собствената й коса я дръпна обратно.
— Пусни ме — помоли тя бездиханна.
— Да върви по дяволите твоето анулиране — каза той с дълбок и развълнуван глас.
— О, не — извика тя и очите й блеснаха в самозащита. — О, не, никога няма да ти бъда жена. Никога! В един миг ти ме искаш, а в следващия не. Връщам се у дома в мига, в който татко дойде да ме вземе.
Ентусиазмът й, докато описваше как ще го напусне, прекрасно охлади страстта му; почувства как напрежението в слабините му спада така бързо, както се беше появило. Той пусна косата й.