— Говори по-тихо, ако обичаш — каза той с нормален глас. — Слугите са клюкари.
— Да вървят по дяволите, върви по дяволите и ти! — изкрещя тя, скочи и преобърна стола. Изтри устата си с опакото на ръката, със сбръчкано от негодувание лице. Никоя жена не се беше чувствала отблъсната от него, от докосването, целувките му. Беше страшно смущаващо, дразнещо, влудяващо. Брет скочи, когато тя хукна към стаята си. Невероятно, но още я желаеше. Знаеше, че може да я прелъсти — можеше да прелъсти всяка жена. За пет минути можеше да накара тялото й да трепти и да се гърчи под дланите и устните му. Болезнената твърдост между краката му започна да се възвръща и той пое дълбоко дъх, търсейки разума във всичко това.
Не бе имал и миг покой, откакто се ожени за нея. С тази мисъл той бавно се заразхожда из къщата. Никога вече нямаше да познае значението на думата спокойствие, ако продължеше този брак. Това беше отвъд всякакво съмнение. Жената бе твърде дива, твърде неопитомена. Последица от индианската й кръв, без съмнение. Боже мили! Никое от племената, от които би могла да произхожда, не бе по-лошо от апахите. Той знаеше всичко за тях — бяха се придвижили на юг към Сонора от планините. Насилваха и убиваха. Спомни си как го бе нападнала вчера и как размишленията му за нея бяха отвели до кръчмата. Започна да се завръща — това безумно желание все пак да консумират брака си. Боже! Той нямаше нужда от това — не и от тази жена.
Сторм беше избягала на горния етаж, тресяща се от гняв. Не можеше и да се мисли за прошка. Този път беше сигурно. Почти му беше простила за всичко, след като го беше видяла толкова раним. Не само че почти му беше простила, но и почти му бе дала всичко, което искаше. Е, никога вече. Той скачаше от топло в студено и дори когато я искаше, единствената му цел бе да я използва, както използваше другите жени. Как можеше да забрави начина, по който се бе държал вчера на плажа? Бяха женени и всичко беше наред, когато той посещаваше любовницата си, но тя дори не можеше да поязди с едно конярче. За секунди се преоблече в срязаната си пола и зачака на прозореца. Копеленцето пак излизаше. Не можеше да повярва.
Направи ми по-добро предложение, беше казал той с този негов богат, нисък глас. Ще остана на драго сърце.
Сторм обу мокасините си и тихо слезе на долния етаж. Щом можеше да проследи една сърна през скалистите плата, можеше да проследи и Брет в големия град. Щеше да го хване на местопрестъплението и да го обвини в лицето му. И да използва това като начин да ускори анулирането и да каже на баща си. Може би Дерек щеше да убие Брет. Точно сега беше достатъчно бясна да иска да помогна за проливането на синята му кръв.
Последва го с лек кучешки тръс, любимата крачка на апахите. Баща й й бе казал как те можели да тичат така седемдесет мили, ден след ден, ако е необходимо. Той самият го беше правил, за да спаси майка й, много отдавна. В сравнение с това, да подтичваш през града беше нищо.
Дишаше малко тежко, но в друго отношение й нямаше нищо, когато Брет скочи от сивия си жребец пред една малка къща с бяла ограда, заобиколена от други скромни здания със скромни градини и огради. Това накара Сторм да се начумери, защото не приличаше на курвенска къща, а на семейна. Брет изчезна вътре. Сторм притича до двора, прескочи оградата и, приведена, пресече тревната площ и се скри зад един дъб, който частично закриваше покритите със завеси френски прозорци. Надникна вътре и видя Брет, който излизаше и явно отиваше нагоре. Тя се облегна на дървото и се замисли за секунда. След това вдигна глава, хвана един клон с две ръце, сви крака и скоро увисна с гърба надолу като маймуна. Катереше се добре, яздеше добре, стреляше добре. Ако Брет не беше при любовница, щеше даже да й е приятно. Започна да се катери.
В къщата Брет се чувстваше едновременно раздразнен и умислен, когато се качи на втория етаж. Всъщност не искаше да бъде тук. Не беше виждал Одри от брачната си нощ, така че не беше необичайно да не желае да я вижда — той обичаше редовния секс. Но през последните няколко нощи, с изключение на последната, беше давил желанието си да се върне вкъщи и да бъде близо до нея в чаши уиски в кабинета си в „Златната дама“. До нея. Проклетата му бясна жена. Господи, ако само го беше поканила в стаята си… Пое дълбоко дъх. Мисълта събуди в него разнородни желания.
— Брет, миличък — усмихна се Одри.
— Здрасти — каза той и я целуна по бузата. Стояха на прага на спалнята й. Той се мръщеше.
— Всичко наред ли е?
Той веднага се сети за Сторм.
— Хм.
— Нека ти налея нещо за пиене — каза тя и отиде до гарафите, наредени на плота. — Струва ми се, че имаш нужда.