За миг ужасно се обърка, когато пред очите си видя тъмното, красиво лице на мъжа, който стоеше с поднос край леглото й.
Реалността и ужасното, изтощително разочарование се стовариха с цялата си тежест върху нея. Не си беше у дома. Беше тук, омъжена за този човек. Този човек, който не я харесваше и си имаше красива любовница. Брет.
— Добро утро — каза той с усмивка. Когато погледът му лениво се спря върху лицето й, Сторм осъзна, че е изритала завивките, така че се пресегна и ги придърпа нагоре, след което седна. Погледна към подноса в ръцете му.
— Гладни ли сме? Донесох ти закуска. — Той пак се усмихна. Сърцето й подскочи и нещо течно и топло се плъзна по цялото й тяло.
— Умираме от глад — отвърна тя, като го гледаше с недоверие.
Той внимателно остави таблата на леглото.
— Защо ме гледаш така? Добре ли спа?
— Като мъртвец — промърмори тя и отмести очи. Защо я гледаше, сякаш се опитваше да проникне в душата й? Защо въобще беше тук?
Брет се подсмихна.
— Нашият готвач прави най-хубавите палачинки в града.
— Миришат страхотно — каза тя и започна да яде. Забеляза, че той я гледа и й се прииска да беше имала възможност да си измие лицето и да си среши косата, която сигурно приличаше на свраче гнездо. Пак го погледна и видя, че още я гледа, седнал до коленете й.
— Странно ли изглеждам?
— Какво?
— Зяпаш ме.
Той се усмихна бавно и лениво.
— Не е необичайно за мъжете да зяпат красивите жени.
Тя почервеня.
— Брет. — Това беше протест.
— Наяж се.
Тя пак се върна към палачинките, но вече беше напълно объркана. Защо му трябваше да казва нещо толкова невярно? Какво целеше, защо я обезоръжаваше още преди да я е подбрал за вчерашното бягство?
Дали се беше върнал при нея вчера?
— Как се чувстваш днес? — попита той, когато тя привърши. Сторм си пийна кафе.
— Страхотно. — Пое си дъх. — Е добре, хайде да свършим с това.
— Моля?
Тя вдигна отбранително глава.
— Знам защо си тук.
— О? — Той вдигна вежда по своя си вбесяващ начин.
За да ме разстроиш.
Той се усмихна.
— Ти обичаш да се караш, това ще да е!
— Само когато ти си ми насреща.
Той се намръщи.
— Донесох ти закуска и това е единствената причина, поради която съм тук. Е, и за да видя как си днес.
Тя потърси нещо в очите му.
И Бетси можеше да ми донесе да ям.
— Повечето жени биха умрели от удоволствие, ако съпрузите им носеха закуската в леглото.
— Не и тази жена.
— Ти си най-невероятната жена, която съм срещал — мрачно промърмори той.
— Не желая милостиви изказвания, най-малко пък от тебе.
— Сторм, хайде да се държим човешки, а? Защо все ме плюеш?
— Плюя ли те? — Тя отхвърли завивките и преметна дългите си, полуголи крака през ръба на леглото. Брет ги хвана, преди да допрат пода. Големите му ръце бяха много, много топли.
— Трябва да стоиш в леглото три дни.
— Моля?
— Пълна почивка в леглото за три дни, Сторм. И си под домашен арест до края на седмицата. Имаш сътресение.
Тя го зяпна.
— Наказваш ме, че те шпионирах!
Той рязко стана, отвратен.
— Не ставай глупава. Така нареди доктор Уинслоу и ти ще спазиш заповедите му.
— Чувствам се чудесно.
— Ще стоиш в леглото.
— Мога ли да използвам нощното гърне?
— Разбира се — каза той, без да се помръдне.
Тя се облегна на възглавниците.
— Имаш ли или нямаш да ми кажеш нещо за вчера? Едва забележима усмивка изви ъгълчетата на устата му.
— Да, всъщност да. Следващия път, когато поискаш да разбереш къде отивам, ще те помоля да ме попиташ.
— Би трябвало да ми кажеш, че не е моя работа — мрачно каза Сторм.
— Може би — отвърна Брет. — По дяволите, Сторм! Можеше да си счупиш врата!
— Де да бях — каза тя, като гледаше в стената зад него.
Той стисна зъби.
— Толкова съм лош, така ли? Знаеш ли, че всяка една жена в този град би убивала да бъде на твое място?
— Аз не съм всяка жена, ако не си забелязал — изфуча тя. — И бих убивала за да не съм, където съм.
Втренчиха се яростно един в друг. Лошото настроение на Брет хвърляше сянка върху лицето му.
— Значи не отстъпваш, а?
Тя не отговори. Брет се обърна към вратата.
— Ще те навестя на вечеря. — Той я погледна строго. — Ако разбера, че си ставала… — Той спря. — Виж, обещай ми, моля те, че ще се подчиниш на нарежданията на доктора.