— Казал си му? — ахна ужасена Сторм.
— Казах му, че си паднала от коня.
Тя го погледна, като че ли беше луд.
— Отидох и у Грант и му казах същото — и двамата ме гледаха както ти сега. Както и да е, не е тяхна работа, че падна от дърво.
— Искаш да кажеш, от дървото на любовницата ти.
— Да.
Сговорът помежду им изчезна за миг и на негово място се настани остро напрежение. Сторм имаше чувството, че Брет чака извинението й. Щеше да се извини — когато адът замръзнеше. Накрая той стана.
— Изморявам те.
— Можеш да идеш у Денофови без мен.
— Предпочитам да не ходя. — Той спря на вратата. — Ще се видим утре сутринта.
— Приятно прекарване. — Тя не беше планирала значението или тона на забележката, но той спря и се обърна към нея.
— Какво означава това? — Мислеше, че е разбрал. Никога преди не беше чувал такова грухтене от жена, но когато я погледна, изражението й беше ангелско. С изключение на искрящите сапфирени очи.
— Означава да си прекараш добре — каза тя небрежно, но се изчерви.
— Какво точно значи, по дяволите?
Тя вирна брадичка.
— Значи, че знам точно къде отиваш.
— О, така ли? — Гласът му беше леден.
— Да.
— Та осветли ме тогава накъде съм тръгнал — рязко я изкомандва той.
— У нея.
Мускулите на лицето му се свиха.
— Но не ми пука — радвам се. Само да ме оставяш на мира.
Той преброи до десет, след това до двайсет.
— За твое сведение — бавно каза той, — отивам долу в кабинета си да прочета вестниците, които оставих за сега — защото изгубих цял час да ти донеса закуска тази сутрин. — Очите му бяха като черни огньове. За миг тя не намери какво да каже, но той продължи, напълно изгубил дълго контролираното си самообладание:
— Защо, Сторм? Защо всеки път ме докарваш до ръба? Защо въобще я споменаваш? Защо рушиш разбирателството, което тъкмо се зароди помежду ни?
— О? Значи, ако не я споменавам, тя ще изчезне?
— Това ли искаш?
— Не! — изкрещя тя. Лъжеше и го знаеше. — Аз те пращам при нея! Върви! Върви да спиш с нея — не ми пука!
Брет стоеше неподвижен със стиснати юмруци.
— Може би това е проклетият проблем.
Тя се разплака.
— Просто се махай — само ме остави на мира!
— С удоволствие — каза той и тръшна вратата.
12
— Марси!
Никога в живота си Сторм не се бе радвала така на някого.
— О, Сторм, скъпа. — Те се прегърнаха.
— Здравей, Сторм — обади се Грант иззад жена си. — Възстановяваш ли се?
Като знаеше колко са близки Грант и Брет, Сторм се изчерви, но прие целувката му по бузата.
— Да — промълви тя.
— Ще ви оставя насаме — каза Грант. — Къде е Брет, в кабинета ли?
— Нямам представа — отвърна Сторм с лека горчивина.
— Нищо, ще го намеря. — Грант излезе от салона.
— Добре ли си? — попита Марси.
Сторм мразеше да й напомнят за съществуването на Брет. Къде ли беше все пак? Къде беше бил през последните два дни? Три, ако се броеше и днешният, който беше към края си. Беше му казала да я остави на мира, но представа си бе нямала, че това ще я направи толкова нещастна, гневна и смазана. Нито веднъж не се беше появил след последната им кавга, нито веднъж!
— Сторм, седни — каза Марси, взе ръцете й и я притегли на канапето. — Е, изглеждаш добре.
— Добре съм. След три дни вече ще мога да излизам.
— Сътресенията не са шега работа.
— Толкова се радвам, че си тук — възкликна Сторм. — Ти си единствената ми приятелка!
— О, Сторм, не е така!
— Така е. Пол ме излъга. Предаде ме. Насили Брет да се ожени за мен и сега и двамата сме нещастни. Марси, ти си единствената ми приятелка. — Тя започна да се самосъжалява.
— Ами Брет?
— Въобще не споменавай името на това копеле пред мен.
Марси се намръщи.
— Сторм, как, за бога, успя да паднеш от коня?
Сторм се разсмя горчиво.
— От коня ли? Паднах от дърво!
— Как така дърво?
— Така! И познай чие дърво! — Смехът й беше спрял и очите й плуваха в сълзи.
— Чие? — внимателно попита Марси.
— На любовницата му. — Гласът й беше равен.
— Моля?
— Аз го шпионирах, но, по дяволите, трябваше да съм сигурна какво прави по цяла нощ — и повярвай ми, така е, той ходи при нея. О, Марси, видях ги заедно. И тя е толкова красива!
Марси така се беше ядосала, че за миг не можа да отговори. Осъзна, че Сторм се опитваше да не заплаче, затова притисна главата й към гърдите си и погали косата й.