Той рязко пое дъх и тя разбра, че се е разгневил.
— Много лошо — каза той накрая, много тихо.
Тя не можеше да повярва.
— Много лошо ли? Искаш да кажеш, че чувствата ми не те интересуват? Не те ли интересува, че те ненавиждам? Ще ме задържиш против волята ми? — Когато той не отговори, тя каза: — Ще избягам.
Той скръцна със зъби. След това с видимо усилие се овладя.
— О, съмнявам се, Сторм. Мисля, че мога да те накарам да пожелаеш да останеш. — Той се усмихна. — Знам, че мога.
Сластта в гласа му не можеше да се сбърка, сексуалният намек.
— Противен си — изсъска тя. — Защо? Защо промени мнението си?
— Защото те искам и ако бракът е цената ти, ще я платя.
Тя не можеше да повярва. За миг не можа нищо да каже, но след това изригна:
— Но аз не те искам!
Той се усмихна; явно се забавляваше.
— Искаш ме, и ще ме имаш. Довери ми се. — Това бяха последните му думи.
Брет беше напуснал града и всичко беше толкова различно без него. Сторм стоеше в кабинета му и почти чувстваше присъствието му. Чувстваше лекия мирис на пури и кожа. Толкова лек, почти несъществуващ. Той щеше да си бъде у дома днес.
Рано сутринта беше тръгнал, след онази странно нежна целувка и изявлението, че не иска вече анулиране. Имаше работа в Сакраменто, така каза и щеше да се върне след три дни. В нощта на завръщането си щеше да я заведе на рожден ден. Домакинята беше малко по-голяма от нея и Брет мислеше, че ще се харесат. Сторм заобиколи голямото махагоново бюро, покрито с черна кожа, и седна. Представи си как Брет влиза; сигурно щеше да изпадне в бесен гняв, мислейки, че тя се рови в книжата му или нещо такова. Трябваше да признае, че беше любопитна.
Последните три дни, последните от затворничеството й, бяха били толкова спокойни. Мирни. Необезпокоявани.
Скучни, мрачно си помисли тя.
Едно можеше да се признае на Брет — когато беше наоколо, животът никога ни беше скучен. Не че й липсваше или чакаше завръщането му. Нямаше да му се остави по въпроса за анулирането. Той искаше тя да се срещне с жената, която имаше рожден ден, сякаш имаше някакво значение — сякаш тя, Сторм, щеше да остане. Нямаше да прекара остатъка от дните си като госпожа Брет Д’Аршан. Тази мисъл бе твърде ужасна. Даже потръпна.
Но в нея имаше една предателска частица, която се вълнуваше, че той ще се върне. Комично! Брет беше арогантен, самовлюбен, твърде взискателен, избухлив и расист. Имаше най-ужасния нрав, който беше виждала. Единственото хубаво нещо в него беше невероятният му външен вид, което не беше много.
Не, никак даже не го чакаше да се върне.
С ужас осъзна каква лицемерка е. Скочи и с досада напусна кабинета.
Брет не отричаше, че е развълнуван.
Приближавайки се към града, усети, че си подсвирква. Доброто му настроение нямаше нищо общо с работното му пътешествие, което беше повече извинение, за да се махне от тази къща за три дни, тъй като си нямаше достатъчно доверие, не и след като реши да остане женен, с всичко, което следваше от това.
Сайън го чакаше с Крал и Брет порядъчно го стресна.
— Сторм вкъщи ли си остана? Искала ли е да излиза? Да язди? Добре ли е?
Доволен от отговорите, той прати Сайън у дома, а сам отиде право в бялата къща на Одри.
Тя влезе в салона миг след като прислужничката го беше въвела. Видя от изражението й, че се радва да го види; не се бяха срещали откакто Сторм падна от дървото.
— Брет!
Тя хвана раменете му и го целуна. Той прие целувката, но не й позволи да се притисне до него и се откъсна, преди целувката да се задълбочи. Тя отстъпи назад и за минута двамата се гледаха в очите.
— Разбирам — каза тя.
— Винаги си била схватлива — каза благодарно Брет. — Възнамерявам да продължа брака си, Одри. Сторм е много горда. Сега не е времето да си имам любовница.
— Ти си влюбен в нея — каза тя. — Видях го онази нощ. Брет се усмихна.
— А, ето че този път интуицията те измами. Не, скъпа, не съм влюбен в нея, но я желая. Знам, че това идва внезапно, без предупреждение. Утре ще вложа доста пари в сметката ти. Ще бъде повече от достатъчно, докато си намериш друг покровител.
Тя докосна бузата му.
— Брет, имам няколко кандидат-покровители, наредени на опашка и чакащи. Подаръкът ти не е необходим.
— Тогава си купи нещо, което искаш.
— Благодаря — каза просто тя. Беше облечена в сатенен халат, поръбен с етамин и тънка копринена риза отдолу. Тя го погледна прелъстително.
— Какво ще кажеш за едно последно сбогом?
Брет поклати глава. Тя беше разкошна жена, тялото й беше идеално акордирано към неговото, но той не почувства и най-леката съблазън, дори присъствието й, разкриващо редките й прелести. Тази нощ, помисли си той и в тялото му се разля прекрасна, гъделичкаща възбуда. Тази нощ щеше наистина да направи Сторм своя жена.