— Здравей, Рандолф — каза рязко той.
— Здрасти — отзова се и Сторм със светнало от удоволствие лице. Тревогата на Брет се засили. — Рандолф, как така не ни посещаваш вече?
Той се усмихна и се взря в очите й. Брет стърчеше до тях и се чувстваше като натрапник.
— Реших, че не е подходящо, имайки предвид, че сте младоженци.
— О, но това е смешно. На Брет ще му е приятно, нали?
Той я погледна.
— Питаш дали ще ми е приятно Рандолф да ни посети? Разбира се.
— Виждаш ли? Освен това Брет го нямаше последните три дни, така че щях да се радвам на компанията ти.
Рандолф се усмихна, поласкан.
— Ще дойда утре — каза той и погледна Брет. — С твое разрешение, разбира се.
Мислейки за предстоящата любовна нощ, която, без съмнение, щеше да продължи и през деня, Брет се усмихна леко.
— Не утре, Рандолф. Друг път. Утре Сторм ще е заета.
— С какво? — попита рязко тя.
— С мен — отвърна той. Тя отвори уста, след това хвана Рандолф под ръка и му прошепна нещо, което Брет не можа да чуе, но знаеше, че е за него.
— Хайде да потанцуваме — каза тя на Рандолф. — Брет няма нищо против.
Рандолф го погледна. Той всъщност имаше нещо против.
— Вървете — каза той, защото иначе щеше да е грубо. Гледаше ги, докато се въртяха по дансинга, как тя се усмихна на Рандолф и той й отвърна със същото. Внимаваше да не би двамата да се притиснат твърде силно един до друг — и се ядосваше, ужасно се ядосваше.
Изпи чаша шампанско. Танцът почти беше свършил и той осъзна, че е гледал неотклонно жена си през цялото време. Отмести поглед. Един мъж, когото едва познаваше, поспря да му представи братовчедка си, която се изчерви, когато той й се усмихна. Започна нов танц и когато Брет погледна към жена си откри, че тя пак танцува, този път в обятията на Лий Скот. Брет се намръщи страшно и си взе нова чаша с шампанско.
— Здравей, Брет.
Нямаше настроение за Лиан, но й се усмихна бегло.
— О, Лиан. Как си?
— Просто прекрасно — отвърна тя, сияеща, хвана лакътя му и се притисна до него.
— Ще ме удостоиш ли с един танц или смяташ цяла нощ да гледаш жена си?
Винаги джентълмен, Брет допи чашата си и я остави. Почуди се дали Лиан нарочно бе подчертала думата жена, но я завъртя по дансинга и затърси с поглед Сторм. Тя и Лий се смееха и очевидно се наслаждаваха на танца. Сторм никога не се смееше с него. По дяволите, дори не се усмихваше!
Лиан не спираше да бърбори и Брет й отговаряше разсеяно, тъй като бе твърде зает да наблюдава жена си — и да мисли за предстоящата нощ. Беше решен да отиде при Сторм, когато свърши танцът, но Лиан увисна на ръката му и настоя да го запознае с братовчед си, новодошъл от Филаделфия господин. Сега Сторм танцуваше с Робърт, друг бивш ухажор, и Брет направо побесня от гняв.
Замисли се над възможността тя да се опитва да го накара да ревнува. Ако беше така, със сигурност не успяваше, защото той не изпитваше никаква ревност. Сграбчи ръката й за следващия танц и грубо остави братовчеда от Филаделфия сам.
— Мой ред е, сладка ми жено — каза той.
— Боя се, че ме болят краката — отвърна тя, като го погледна право в очите. — Пък и съм толкова жадна.
Брет успя да запази самообладание.
— Нека ти донеса малко шампанско — сковано каза той.
— Благодаря — промърмори тя. Вечерта не вървеше по план.
Когато се върна с шампанското, около нея стояха Рандолф, Лий и Робърт и й правеха мили очи както преди. Брет щеше вече да ги разблъска, когато осъзна колко глупаво щеше да изглежда. Той не трябваше да се съревновава. Тя му беше жена.
— Заповядай — каза той и й подаде чашата. После отиде сам да пофлиртува малко. Но беше трудно да се флиртува, когато си женен и луд по собствената си съпруга. След като понесе един танц с него, Сторм танцува безспир още час. Толкова й беше бесен — излъга го за краката си, унижи го пред всички — той стоеше, зяпаше и се наливаше с шампанско, танцувайки от време на време с някоя дамичка. Чувстваше се ужасно, а Сторм сякаш никога не бе била по-щастлива.
— Вярно ли е?
Брет се обърна и видя Пол Лангдън, който явно беше ядосан на някого.
— Здравей, Пол.
Пол хвърли поглед към Сторм.
— Вярно ли е, Брет?
— Кое?
— Исусе! Проклетият слух се носи от часове из салона — че ще анулирате брака си!
Брет го зяпна, абсолютно шокиран, и изведнъж побесня. Нищо чудно, че ги гледаха странно. Той не беше казал на никого. Само Марси и Грант знаеха, но и двамата бяха наясно за промяната в плановете му. Което означаваше… Той погледна към Сторм и искрено пожела да й извие врата.
— Не, Пол, не е вярно.
Пол въздъхна облекчено.
— Кой идиот е пуснал слуха?
— Нямам представа — мрачно отвърна Брет. Пресуши шампанското. Започваше да се напива. Което беше добре, защото ако не стореше това, щеше да я завлече у дома насила. Да я завлече и да я прелъсти, да я направи своя завинаги. Тогава се сети, че такова рязко тръгване само ще подхрани клюките. Така че продължи да стърчи и да пие, правейки се, че се забавлява и не го интересува поведението на жена му. Накрая обаче реши, че е понесъл достатъчно и има право на още един танц с нея. Прекъсна ги с Рандолф възможно най-небрежно, но това момче танцуваше с нея вече за трети път. Усмивката на Сторм веднага угасна и тялото й изстина в ръцете му.