Но не се върнала.
Към два часа Роуз вече знаела, че с внучка й се е случило нещо лошо. Докато чукала по стената, за да събуди съседката си, паднала от леглото. Вместо Камерън, поискала да доведат Елън и това беше още едно доказателство за отношението на селяните към оторизираната медицинска сестра. Но Елън не успяла да направи кой знае какво, не че някой друг би могъл. Последствията от падането не бяха сериозни, но както бях виждал неведнъж в практиката си с възрастни хора, тялото й я предаваше. Мисълта, че бе надживяла внучката си, правеше нещата още по-тъжни. За някои хора дълголетието е жестока участ.
Когато се върнахме в хотела, вече минаваше шест. Навън все още беше тъмно, но нямаше смисъл да си лягам. Седнах на твърдия стол, заслушан във воя на вятъра, и останах така, докато чух раздвижване на първия етаж. Елън беше станала. От години не се бях чувствал толкова уморен. Пъхнах главата си под студената вода, за да се разбудя, после почуках на вратата на Фрейзър и слязох да закуся.
Елън настоя да ни приготви царска закуска — пълна догоре димяща чиния с яйца и бекон, препечени филийки и сладък и горещ чай. Не усещах глад, но когато я постави пред мен, се нахвърлих като вълк, усещайки как енергията ми се възвръща с всяка следваща хапка. Фрейзър се появи след няколко минути и седна срещу мен. Лицето му беше бяло като чаршаф. Липсата на сън не му действаше добре. Но поне беше трезвен.
— Все още нямаме връзка — каза ядосано, без някой да го пита.
Не очаквах да е иначе. Отдавна се бях разделил с оптимизма, както и с разочарованието. Всичко, което исках сега, беше да приключа с всичко това.
Навън се бе зазорило и докато пътувахме обратно към работилницата, слънцето превърна черните облаци в сиви. Беше поредният противен ден. Вълните атакуваха вълнолома и скалите, изпращаха цели облаци от пръски нагоре и мокреха каменните и бетонните им чела. Фериботът на Кинрос, все още закотвен на пристанището, подскачаше нервно върху ревящите вълни. Това ме успокои. Собственикът му не би могъл да напусне острова и тази сутрин, независимо дали го искаше или не. Зад него вълните заливаха Стак Рос с бялата си пяна, блъскаха се една в друга ядосани, че не могат да разбият тъмните му скалисти склонове.
И над всичко това властваше вятърът. Вместо да утихва, ураганът набираше скорост, запращаше дъжда по предното стъкло на роувъра с такава сила, че чистачките не смогваха да го изчистят. Щом излязохме от автомобила, той просто ни отвя навътре към работилницата. Пепелта и отломките от изгорялата рибарска лодка приличаха на останки от погребение на викинг и напомняха за жестоките събития от изминалата нощ.
Броуди беше вътре, седеше неподвижно на една стара седалка от кола. Лостът лежеше в скута му, самият той не откъсваше поглед от вратата. Беше вдигнал яката на якето си, за да се предпази от студа. Зад него увитото в брезент тяло на Маги приличаше на труп на дете, захвърлено безпомощно върху бетонния под.
Той ни се усмихна, когато влязохме.
— Добро утро.
Изглеждаше състарен. Лицето му беше изпито, кожата беше изопната върху скулите, а около очите и устата се виждаха нови бръчки. Наболата по брадата му четина ми се струваше по-бяла от вчера.
— Някакви проблеми? — попитах го аз.
— Не. Беше тихо и спокойно.
Той се протегна и ставите му изпукаха. Пое сандвича с бекон, приготвен специално за него от Елън, отхапа голямо парче и въздъхна доволно. Налях му чаша с чай от термоса, който тя ми бе пъхнала в ръцете в последния момент, и му разказах какво бяхме научили от бабата на Маги.
— Ако е взела колата, ще ни е по-лесно да разберем къде е отишла. При положение, че някой не я е преместил — каза той, когато приключи със закуската. Изтри внимателно трохите от устата и ръцете си, изпи чая и стана. — Хайде да хвърлим един поглед на скалата.
— Ами… това? — попита Фрейзър, кимайки объркано към трупа. — Не трябва ли някой от нас да остане при него? В случай че Кинрос реши да се отърве от него?
— Ти готов ли си да останеш? — попита Броуди и се подсмихна на изписаното нежелание по лицето на сержанта. — Спокойно. В едно от чекмеджетата намерих катинар. Ще заключим вратата, макар че не вярвам Кинрос или някой друг да рискува и да направи нещо през деня.
— Нямам нищо против да остана — предложих аз.
Броуди поклати глава.
— Ти си единственият експерт, с когото разполагаме. Ако горе има някакви улики, искам да ги огледаш.