Фрейзър караше към селото, а аз седях до него в роувъра, замаян от разлагащата топлина, която вентилаторите издухваха в купето, и ритмичното потракване на чистачките по стъклото. Дългите линии на фаровете осветяваха пътя пред нас, но останалият извън очертания от тях светъл конус свят се бе свил до плющящия по стъклата дъжд. Всичко друго тънеше в мрак.
Бях свършил всичко възможно за тази вечер. След като Дънкан отиде с Броуди за караваната, използвах радиостанцията на Фрейзър, за да информирам Уолъс за ситуацията, а Фрейзър огради мястото. Гласът на старши инспектора звучеше по-уморено от сутринта.
— Значи Броуди не е преувеличил — измърмори сякаш на себе си той и аз долових изненадата в гласа му. После нещо изпука в слушалката, връзката заплашваше да се разпадне.
— Така е. — Поех дълбоко дъх и продължих: — Вижте, ако не друго, можете поне да изпратите екип за оглед на местопрестъплението.
— Искате да кажете, че е убийство? — попита рязко той.
— Не мога да твърдя със сигурност, че не е. На този етап не можем да знаем какво се крие под пепелта, а аз не искам да рискувам и да замърся уликите, ако е престъпление.
— Но не сте видели нищо, което да навежда на мисълта за убийство, нали? — притисна ме той. — Всъщност всичко казано от вас сочи към обратното.
С изключение на инстинкта ми. Но не можех да го изтъкна като причина.
— Така е, но…
— Значи искането за екип на този етап е просто презастраховане.
Вече знаех какво ще последва.
— Щом искате, наречете го така.
Той усети раздразнението ми и въздъхна.
— При нормални обстоятелства щяхте да имате екип още утре сутринта. Но в момента тази катастрофа е приоритет. Все още не сме извадили всички хора, а времето затруднява спасителните работи. Както изглежда, микробусът на релсите е бил откраднат и оставен нарочно там. Затова се налага да обмислим и възможността за терористична атака. Няма начин да изтегля цял екип хора за нещо, което най-вероятно ще се окаже инцидент.
— А ако не е?
— Тогава ще изпратя хора на минутата.
Настъпи кратка пауза. Разбирах аргументите му, но това не значеше, че те ме удовлетворяваха.
— Добре. Но ако намеря нещо съмнително, се оттеглям и няма да продължа, докато не дойдат криминалистите — казах накрая. — И още нещо, ще се опитам да идентифицирам жертвата. Ще ви бъда благодарен, ако ми изпратите подробности от базата данни за изчезнали млади жени, които отговарят на основния профил. Раса, години, височина и така нататък.
Уолъс обеща, че ще ми прати файловете по имейл, и приключи разговора без излишни церемонии. Затворих и си казах, че съм направил всичко възможно. И той вероятно беше прав. Просто исках да се застраховам.
Не виждах какво повече можех да направя тази вечер. Преносимият прожектор, захранван с батерии, който донесе Фрейзър, беше жалък заместник на генератора, който обикновено ползвам, когато работя, затова реших да изчакам до сутринта, за да мога да си създам реална представа на дневна светлина. Оставяйки съмненията настрана, извадих фотоапарата от куфарчето и започнах да снимам останките.
Тази изоставена къща с провиснали тавани и ронещи се стени определено ме потискаше, но аз продължавах да работя, опитвайки се да разсея неприятното чувство в себе си. То нямаше нищо общо с жалката купчина от кости и пепел в центъра на стаята. Смъртта не ме плашеше. Бях я виждал почти във всичките й форми и не вярвах в призраци. Мъртвите оживяват единствено в умовете и сърцата ни.
Моите мъртви бяха там.
Но това, че съм сам в тази съборетина, ме притесняваше. Отдадох го на умората и печалния вой на вятъра, както и на тъмните сенки по ъглите на помещението, образувани от прожектора. Реално погледнато, най-сериозната опасност беше надвисналият над главата ми таван, който можеше всеки момент да се срути и да компрометира материала. Изглеждаше, че се държи на косъм. Времето се разваляше все повече и ако дъждът преминеше в порой, нямаше да се учудя, ако всичко се сринеше и унищожеше крехките кости, преди да мога да ги изследвам.
Вече привършвах със снимките, когато Дънкан се върна с караваната на Броуди. Приличаше на малко „Уинибаго“ с няколко самостоятелни стаи отзад. Вътре беше тясно, но безукорно чисто, като в колата на инспектора.
— Изглежда уютно. Ще си прекараш екстра — обърна се сержантът към Дънкан и потупа микробуса по страничната броня. Не се изненадах, че този, който ще прекара нощта тук, беше Дънкан. Фрейзър кимна към селото. — Ако онази дойде, имаш разрешението ми да я арестуваш.